автор: huliterka

Ежедневие еднообразно
няма ново, всичко - празно.
Това е като наказание
няма по-голямо изтезание ...
Всеки ден - един и същ,
всеки ден със предния е винаги присъщ.
Чакам, трябва нещо да се случи,
дано мечтата ми поне
със нещо да сполучи.
Няма ново, всичко се повтаря
нищо предното не надминава
все едно съм във забрава.
Сутрин, обед , вечер -
нещо трябва да направя
нещо трябва аз да изоставя.
Знам какво е , знам защо
трябва де се отърва от теб,
ежедневие еднообразно,
за да няма във деня ми празно.
Изоставям те , не съжалявам.
Сбогом,
макар да е късно
ти живота ми вече прекъсна...