автор: Elling

дори не те познавам,но те чувствам като приятел.отвън лудува вятърът.
глупости.отвън беснее вятърът.та нали сега е зима?!чашите са вече празни,или поне моята.за теб дори не знам дали пиеш.утрото е далеч,нощта е мрачна и студена.зимна нощ.можем ли да си помечтаем,приятелю?сигурно можем.поне аз ,за теб не знам дали можеш да мечтаеш.представям си...впрочем,нека заедно да си представим .съгласен си,нали?знам,че си съгласен с мен,мой непознати,тъжен приятелю.не се обиждаш,че те наричам така,нали?да?добре.така наистина е добре.и нека да помечтаем.не,това не са някакви щастливи мечти.това може би е алкохолът в нас?а може би е самият живот?не.но кого ли всъщност го интересува?теб?радвам се,приятелю,наистина се радвам.нека си представим...виждаш ли,виждаш ли това,което виждам аз?
една безкрайна бяла пустош.сега е нощ.потайна,мрачна.дали нощта изпитва чувства?едва ли някой знае.безкрайна нощ над безкрайна пустош.необятност.самота.пространството смазва малките неща.а нощта може да бъде опасна.знаеш го,нали?нощ набъбнала от укори,несправедливи обиди.а вятърът?чувствал ли си вятърът през зимата?този мълчалив обвинител.пронизвал ли те е през топлите дрехи?това не е оня летен палавник,който нашепва нещо смешно в разрошените ти коси.това е ,как да кажа - гласът на истината,звукът на съвестта?това добре ли е приятелю?толкова много въпроси се събраха.нито един не иска отговор.нека ги оставим да креят.представи си нощта.представи ли си я?добре.ти се луташ из нея.луташ се и търсиш пътя към своя дом.търсиш.цял живот може да търсиш.безпределна всепоглъщаща необхватност.извън нашите представи.познаваш ли паниката,която почва да пълзи под кожата на изгубения.а!бутилката е празна - виждам сухото дъно.а как ти звучи това
"пиян пак очаквам утрото
безмислени ярки лъчи
и цял изгарям в спомена
за твоите прекрасни очи"
боли.боли някъде дълбоко в нас.един поет беше казал,че боли в пространството между хората.това вече е добре.тоя път си съгласен с мен.а представяш ли си ден?представяш ли си,че нощта изчезва?нищо не е безкрайно на този свят.дори и лошите неща все някога имат край.мракът никога не трае вечно.денят настъпва бавно.денят настъпва мъчително дори.но скоро светлината открива тая странна земя.но не знам,дали си изпитвал това - самотата е по-страшна,по-болезнена под слънчеви лъчи.тогава разбираш,че кошмарът не си е отишъл с нощта.той е около теб.дори е част от теб.от самия теб.не е онази жадувана наслада носеща сладка забрава,а е като оная стая,която всеки има някъде в себе си.и която е по-добре да не отключваш.скрий ключа дълбоко,скрий го далече.слънцето е бледо,самотно.полудяло от скука.несръчен воайор.но ти вървиш.тук няма даже кръстопът,на който да се спреш разколебан.мъртъв леден океан.продължаваш сам напред.поне си мислиш,че вървиш напред.о,имаш си и свое знаме!надеждата!ах,колко е измамна тази мръсница!как трови душата."ще се спасиш,ще се спасиш" ти шепне тя"всичко ще се оправи,ще видиш".едва ли,приятелю.реалността винаги е различна.слънцето,беглия спомен за слънце се стопява.започват да се трупат лениви сиви облаци.безлични и еднакви като пропилените дни на твоя живот.едно отегчено,уморено небе покрито със саван от меланхолични облаци.това ли заслужаваш?започва да вали.внезапно се усещаш толкова безпомощен,прашинка сред тази бяла безбрежност.опитваш се да крещиш,но мразовитият вятър отнема гласа ти.опитваш се да плачеш,но студът превръща сълзите ти в ледени късчета.спираш.вече нямаш сили.знаеш,че е дошло времето да се предадеш.вече си спокоен.само оня глас на ненужната и упорита надежда продължава глухо да дудне в главата ти.но все по-слабо и по-слабо.кучката разбира,че си свършен и те изоставя.отива да разбие нечий друг живот с безумните си дрънканици "ще,ще,ще".а снегът вали,вали.засипва всичко.скоро става така плътен,като завеса.завеса,която се спуска да сложи край.краят на живота ти,приятелю.представлението свърши.беше слабо.авторът некадърен,актьорът бездарен,но нямаш възможност да отидеш на касата и да си поискаш парите обратно.о,не!изглежда понякога мракът наистина може да трае вечно.как мислиш,приятелю?приятелю?хей,къде си?толкова хубаво си говорехме с теб,мечтаехме?замина си и ти,нали?а дали пък изобщо някога си бил тук?не ме интересува.всички да се махат.аз имам своята празна бутилка и шибаният си разбит живот.КАКВО ПОВЕЧЕ МОГА ДА ИСКАМ?