автор: Kadinova

само една шепа суета
/дали пък не беше "самота"?/
че може да съм частица с-тихо-лудост.
от теб.
и да поглъщам кафявите ти прашни стъпки.
като шарен чипровски килим.
че мога да надничам от някой джоб. нахално като кукуряк.
а може неописана химическа реакция да ме е татуирала във вените ти-
кожени ремъци, които, отдавна вече не те слушат.
че тайно съм една от тебе си.
Родих се. топла, кадифена сърна, пия жадно от ръцете ти звезди.
Прекрачвам плахо а и бе и се
уча да обичам.
да споря.
да се боря.
да целувам.
да умирам. поне веднъж.
със теб.
поне веднъж.
А останалото: и сам можеш да го допишеш...