/или как душата си сряза вените/
„Пустинята е хубава, поради това, че някъде в нея има кладенец... Пустинята расте, тежко на този, който таи пустинята в себе си...”
Антоан дьо Сент Екзюпери
Човешката същност днес е затворена от добре полирания кристал на студенината.Всеки опит за вмешателство отвън се оказва неуспешен,каквото и оръдие да използваме :шилото на обствоятелствата,длетото на времето или обикновения ръждясъл пирон на думите.Дори не успяваме да нараним гладката повърхност на кристала,пръзгаме се по него и инерцията ни отвежда по-далече отколкото сме били в началото.
Но някъде в сръцето на пустинята сред оглушителната тишина от безразличие и отчуждение извира безкрайният копнеж за любов, приятелство,съпричастност. Кладенецът на човешката душа- каква неизбродима дълбина!
Трагизма на човека не е ли в постоянната вътрешна борба между доброто и злото.Колко хора се лутат през целия си живот в пустинята и си отиват не открили своя кладенец.Колко пъти в житейското си скиталчество към самия себе си са били подмамени от някой мираж.Защо загиват от жажда?Не защото пустинята е жестока.В началото на своето пътешествие са отричат от половината на същността си,не искайки да приемат,че са сложна амалгама от добро и зло.А всъщност колко зло е злото?
Доброто не предполага ли зло,така както светлината предполага тъмнина?Светлината огрява тъмнината,но не може абсолютно да я заличи,само предполага нейната безкрайност.
Има едно изпитание по пътя през пустинята,което не можем да заобиколим.Някои не стигат до крайната цел никога,защото отдават всичката си енергия и пропиляват времето си,опитвайки се да го избегнат.Трябва да сме смели и да приемем истината,че злото е еднакво възвишена и добра ценност както доброто.Никой човек не се ражда абсолютно добър,както и никой не се ражда абсолютно зъл.Всеки носи в себе си своята добра и зла половина,но наред с това носи и съзнанието за криворазбрано добро.Добрите стават зли в името на лошо добро.
Животът на моя роднина бе прекъснат по насилствен начин.Тя беше на 25години,беше майка и ...бе убита.Жестоко е. Боли. Но аз не желая смъртта на човека, оставил нейното малко момиченце без майка.Това не е слабост, нито примирение,това е решение от осъзнат избор.За победата на доброто, трябва да укротя злата половина в мен,която крещи за отмъщение.Отмъщението не носи радост.Човек, който насилствено отнема живота на друг човек се нарича убиец.Ако аз пожелая смъртта на убиеца,как трябва да нарека себе си? Аз съм се отказала от отмъщението не защото съм много добра,защото не искам да бъда зла.Разбира се,че всяка злоупотреба срещу личността трябва да бъде наказвана,но трябва да се борим срещу лошата постъпка,а не срещу човека ,който я е извършил.Убиеца също е личност.Нека не забравяме, че всеки извършл престъпление още преди да го осъди обществото ,се самоосъжда, признавайки своята невъзможност да се пребори със злото в себе си.Ако обществото е безсилно да се справи с лошата постъпка, трябва ли да декларира своето безсилие чрез физическото премахване на „лошата”личност?Никой не се е родил престъпник.Както във всеки един от нас дреме потенциален престъпник.Къде е било „доброто”общество,когато злото е започнало да взима превес над доброто в „лошата „личност.Обществото е било безразлично.А безразличието е подкатегория на злото.За съжаление много често трябва да преминем през злото,да носим товара на неговите последици,за да бъдем достатъчно чувствителни ,за да разграничим доброто от злото.Но не трябва от любов към доброто да ставаме подли и лицемерни.Да изтезаваме човека и да забравяме за неговата личност заклеймявайки го и със спокойна съвест,че го правим в името на доброто.Това е криворазбрано добро,защото законът е за човека,а не човека за закона.
След като можем да направим разлика между доброто и злото,трябва да знаем кое е това,което поставя границата между тях.
Любовта.Където няма любов, няма добро.Любовта е сила и енергия,която дарява живот.Невъзможно е любовта да носи в себе си смърт.Любовта не е „щастие”, тя се ражда от страданието.Доброто е висша духовна сила,овладяване на собствените си страсти,победа над самия себе си.Смисълът на любовта е в даването.Трябва да имаш любов в сърцето си ,за да можеш да простиш.Любовта и прошката са възмездието.Те са тънката границата между доброто и злото.
Когато едно пет годишно момиченце те попита:”Защо убиха мама,нали мама беше добра?”,трябва да имаш любов в сърцето си ,за да можеш да го погледнеш в очите и да отговориш:
- Защото по някаква причина тези хора са позволи на злото да ги победи.Но ние няма да искаме тяхната смърт,защото можем да бъдем добри само ако намерим сили в себе си да им простим.Можем да бъдем добри само ако сме достатъчно смели,за да не постъпим като тях,да не позволим на болката да увеличи пустинята в нас до такава степен,че пясъците да затрупат всчики кладенци.Можем да бъдем добри само ако успеем да превърнем болкат в любов.Никой няма нужда от болка.Как да превърнем болката в любов?-няма кратък път.Но заедно – хората, жертва на престъпление и хората, извършили престъпление можем да стигнем,защото в пустинята ни чака кладенец...
До този кладенец стигат само добрите.Ако не можем да извървим пътя до него,трябва да се откажем от претенциите си,че сме добри.
Хората нямат нужда от повече болка,нима вече нямат нужда и от любов.