автор: jiro

Пак започнах да се губя.
Липсва ми онова аз,което се е скрило някъде в тъмното.Косата ми също е тъмна.Празно ми е и преливам.Не се разбирам.Няма ги пеперудите в стомаха ми.Тук мълча и съм искрена.Това е друго аз.Не онова.То слуша,спотаено в някое безсъние.И чака нещо да се случи.Тогава ще покаже рошавата си глава и ще извика.Тогава ще се случи.Той ще е глух,както винаги.И рибите ще повръщат бирени мехурчета.Това ще е послание.Като писмо в бутилка.И пак ще бъда неразбрана.Дотогава.Когато някой чуе гласът от бутилката.