Тя се опита да надбяга времето.То бързаше.Той беше камък.
Тя се спъна в него и падна.Той стоеше неподвижен и безмълвен.Времето бе спряло.Тя се изправи и вече не гонеше нищо.Беше изморена.Когато студът нахлуваше в малката и стаичка,Тя палеше свещичката с оранжево лице,а тогава пламъкът и навяваше мрачни мисли.И се чувстваше още по-самотна.Една нощ Тя видя слънце.Друго и различно.Лъчите му я стоплиха.От свещичката с оранжево лице остана само безформена парафинова маса.Епитафия на нежността.Бирени балончета.