автор: TheViktorian

Нощта е неподвижна,
тъмно-виолетова,
накичена е с множество звезди,
а месецът е килнат леко в дясно
и нараснал
до първа четвърт
в тези априлски дни.

Щурците се надпяват по поляните
и гласовете им
в едно се сливат –
невидим хор от мънички създания
несекващо вълни разливат.

Градът далечно е разстелен
с безбройните светулките в него-
едни размито залепени,
а други плуващи унесено.
Примигват трепкащо поспиращи,
за кратко пръхват и подогонват се,
посоките незнайно как откриващи
в невидимите коридори.

Във мен поседнала си сгушена.
От шепота ни прелест нощна блика.
В прегръдката ми теменужена
си най-омайната светлика.