автор: Nadya

"нали правим стомна , грънчарю?
всъщност стомна ли е,
или празно място, оградено с нашето усилие?"
В прегръдката на живия си обръч,
ръцете извайват изящните форми
и се спускат по извивките на тайнството.
Проговаря глината омесила праха
на годините и в свивката ръката ти
тръпне, когато докосваш с дъха си
ароматния стон на целувките.
Присвиваш очи за да достигнеш
във погледа, онзи миг за обичане,
в който ще застинат ръцете ти
оформили бялата част на усмивката,
а отдолу под меките пластове глина,
като фина глазура оставя отпечатък
сърцето ти в празното място,
което всъщност е стомната,
оградена с толкова много усилие.