автор: jezabel_6

Не е ли странно изкувството? Най-красивите неща се раждат в мигове на умопомръчение, било то от болка, водка или лудост.
И ти си странен - събирателна на чувства. Понякога те обичам до полуда, понякога те мразя до нетърпимост, но омразата е просто странна форма на любов. Не винаги...


Не се залъгвай, не ще заплача
отдавна всичко пресуших,
че жертвата съм и палача
на себе си аз не простих.
Но ти прости и ме обичаш...

Вчера ми хрумнаха тези редове, но не ги довърших. Някак си са завършено недовършени...
Ти винаги си ме обвинявал мълчаливо, че не пиша за теб. Това не значи, че по-малко те обичам. Не пиша, защото ти спря болката, защото спрях да пия...
Не си простих за хилядите малки неща, които можех да направя, но не го сторих. Не си простих за още толкова неща, които направих, а не трябваше. Не си простих за това, което съм и за това, което не съм. Не си простих... Но ти прости и ме обичаш.
Странен си. Цяло изкувство е човек да ме обича. Изглеждаш щастлив, а и не пиеш, тогава сигурно си луд!