Над мен е пурпурът.
Пред мен е ручей,
удавил и желания
и залези...
Статист съм
в звездна постановка.
За главна роля
просто нямам време.
На път към сцената,
прахът се сипе
под отминаващите ходила,
подтичват часове,
изтичат спомени -
следи във пясъка
по бреговете морски.
След изпреварил
бягството ми вятър,
зора отложена
ще стигне ли...
да свършат страховете след събуждане,
да се завърнат корабите в пристана,
да се разбърка подредения ми свят,
да викна, без да чакам отговор,
да чувам, без да има разговор...
Със пурпура граничи мойта истина,
но ручеят отдавна я изпи...