автор: bedstvieto

Забелязвам аз една тенденция напоследък... Разпространява се между писателите , като маларична треска в африканско племе .Та именно те , успелите , на които мога само да завиждам /благородно както се досещате/ , започнаха да добавят във всяка любовна история , я пръчка канела , я щипка кориандър. Това , което се мъча да кажа е , че от както Джоан Харис написа своя „Шоколад” всички луднаха по новото течение – „сготвена любов”...Скоро ще се наложи да прехвърля библиотеката си в кухнята при останалите готварски книги .
Но от както любимата ми Алиенде омаскари кама – сутра с чилийските си манджи ,вече се почувствах длъжна да отвърна на удара ... Извинете ама къде отиват ТЕ , бе , великите писатели ? Как ще оценят ефекта от шопската салата с голяма ракийца , погълнати на екс от тъмен балкански субект и то по няколко пъти , ако не им разкажем НИЕ , от анонимния тип ...
Та така ... Това е историята на най-личната мома на село Пъдарево Пена и първия момък пръкнал се пак у махалата Гиньо .
А Гиньо беше страшен мъж ! Като ревнеше селския пръч се опикаваше и хукваше да бяга на където му видят очите . С дни го търсеха. Още не беше забравило хайванчето как преди години Гиньо напит като змей го гони с нож през цялото село . Тогава само съдбата и трите литра скоросмъртница отърваха Николайчо от задължителното му присъствие на селското барбекю . Защото :
Хубавото ярешко се пече в еднометрова яма , посипано с богата жар и увито в собствената му кожа . Тази стара хайдушка рецепта Николайчо никога нямаше да забрави , както и образа на кръвожадния Гиньо...
Апропо ... Гиньо много любеше Пена . Ей като я видеше сърцето му литваше като кукувичка от часовник , а лицето му ставаше кръв червено . В онзи жарък ден , Гиньо порязваше едно след друго златните стебла . С отмерени , мощни движения минаваше от ред на ред . По гърба му , преправяйки си път сред космите се стичаха тънки струйки пот , а лицето му под хартиената шапка издаваше хъркащи , сумтящи звуци на всеки замах.
Пена пък го гледаше от страни прехласнато . Приглаждаше нежно пресни пера чесън и нареждаше доматите и кометите за енти път . След миг работниците вече седяха и преживяха доволно даровете на богатата трапеза. Хляб,домат,сирене и чесън. От всички страни се чуваше доволно мляскане , тук – там оригване , пък и попръдване. Дружно изсумтяване доказа завършека на обеда.
Гиньо обаче продължаваше да пръхти като кон . Той гледаше как Пена деликатно подръпва от хляба , как домата се цвръцна и покапа между гърдите и , как водата се шурна по бялата и шия ... Гиньо едва дишаше вече , а гащите му се бяха изпънали като партизанска палатка на пролетна буря.
- Пено, шъ тъ зъмвам – рече той и със залитаща крачка тръгна към реката .
Ден , неделен , селото свадба ще вдига. Пръча е нейде из горите . Пети ден не са го виждали. Гиньо е във вихъра си . Коли и беси , къде що добитък види . Наклал е огън на мегдана – пожар ! Мръвка подир мръвка , пече и попържа. А хубавата булка се е скрила и реве на майка си .
- На кого ма даде , мааааааааааааа? На най- големия хайдутин мааааааааааааааа !
- Ми то друг ни тъ поиска ,ма Пено – вика майка и – По цял ден на сянка седиш , книги четеш ...
- Ми на някой мосю от града да мъ беше дала маааааааааааааааа !
- Те размитат за теби ! Ай , стига си ревала !
- Докато се появи булката на мегданя , Гиньо я грабна на гръб , заеба и скара и свадба . Взе я пищяща и побегна към то тех. До къщата не стигна . До обора .. До сламата , купата сено , де . Там дигна полите на жена си и я напъна отзад както правеше пръчо. Веднъж , дваж , изгрухте и се сурна върху и .
- - Въй , Пено , хубаво ще си живеем – рече доволно .
Пък Пена още ни таврангясала се от сполетелата я радост реве ли реве. Стана Гиньо и рипна към мегданя щастлив . Три дни не се прибра . Яде и пи . На третия ден го видяха да лази , като пепелянка по пътя към къщи. Току поспираше , току поспиваше и после надмогвайки пукницата продължаваше. Пена го чакаше с ръжена на вратата , полудяла от страст .
Ах, ти хайдутино ! Ах, ти хайванино !
Думите си запряха насред гърлото и , когато Гиньо я фана , за пищната гръд , запретна и фустите и я удари през възбелия и възголемия задник . Когато с един трепет я повали и почна да я клати . Мощно и отрезвително .
Каква беше тази страст , цялото село немееше. Гиньо ходеше пет за шест . Жена му току роди първото и пак заскимтя като кварталната кучка , под напора на балканската му мъжественост. Любовтта им беше пламенна като люта чушка . Проста като гъбена чорба и вкусна , като картофена манджа с много мерудии.
Осем деца напрайха , на осемдесит продължаваха да се пращят . А Гиньо за толкоз години с Пена освен хляб , чесън и домат друго не сложи в устата си завалията . Но това е любовтта . Странна , непредсказуема и не минава през стомаха . Това от опит го знам ...
А Николайчо , селския пръч , така и не се завърна ...