Дали това в което живея е един сън? Не мисля така. Точно това е реалния свят.
И какво намирам в тази реалност, почти нищо. По цял ден съм заобиколен от "вампирясали" хора които гледат само как да си направят живота по-добър, но с техните постъпки забравят че "пият кравта" също на хора. Хора които не могат да направят нищо друго освен и те да "вампирясат". Но нигока не ще да стане това с мен. Колкото и да ме "мачкат" и обиждат няма да успеят да ми отнемат свободата. Винаги ще ги обичам, независимо какво ми правят. Любовта, а не омразата променя хората. Едно момиче ми беше казало, че колкото и да ставаме по-големи, детското остава винаги вътре в нас. Знам че има хора които не мислат така, но за мен това е истина. Истина която ме крепи и която винаги ми е помагала. Защота всеки някога е бил дете. Дете което е обичало и се е радвало на малките неща в живота, и което никога не е наранявало някого нарочно. Дете което незнае още какво е болка, болка която те кара да "умираш". Но когато пораства то разбира, че не всичко на този свят е хубаво. Но въпреки това се бори с живота и гледа напред. Напред в "светлото" бъдеще. Да "СВЕТЛО", защото то ще направи така че нищо да не му помрачи живота. Живот който ще може с право да нарече реален - истински.