автор: metalgirl

Котаци с калпаци или
приказка за двамата, селски котарака Съни и Мъри

Първо да се запознаем с тях и да разберем ,как се озоваха на улицата
Съни и Мъри бяха двама котарака,които жевееха с баба Иванка в едно малко,забутано,планинско село.
Съни бе голям красавец и суетник.С големи изисквания и към най малкото нещо.Той непременно държеше да има най меката възглавница на най - слънчевото и топло място в къщата.Държеше също и да има най - вкусната храна и най - студената и бистра вода.
Мъри пък бе голям разбойник и пакостник.Всеки ден се забъркваше в неприятности и вършеше пакости и естествено след всяка беля следваше и наказание.
Освен да мързелуват и да вършат бели ,котараците не вършеха нищо друго.За лов на мишки и дума да не става !!! Първо Съни и Мъри неможеха да хванат нищо друго освен бълхи,и второ това бе твърде мизерна работа дори и за тях.
Понякога мечтаеха да станат големи,телевизионни звезди и да учасват в предавания по телевизията.Да това бе просто една мечта и изглеждаше почти невъзможна и караше останалите животни да се превиват от смях.
- Ще бъде интересно да ви видя по телевизията и цял свят да ви се възхищава !!! - саркастично се исмя прасето от кочината.
- Да,да ще бъде забавно да гледаме нашите селски бълхарници в някой филм за ганкстери и убийства !!! - подметна кравата,която бе доста запозната с киното и различните филмови жанрове.
- Ха,ха И-и-а-а-а !!! - смееше се магарето.
- Да,да смейте се но ви е сте само глупави селски животни ,какво разбирате вие от кино и телевизия.-отвръщаше им Съни.
Баба Иванка не обичаше Съни и Мъри да мързелуват ,а къщата и да бъка от мишки.Веднъж,когато събираше буркани в мазето се чу пронизителен писък ( на мишката ли или на баба Иванка незнам ),шум от изпочупени буркани.Тогава от къщата излезе разгневената жена с разпилени бели коси,изпоцапана с картофи,туршия и кисели краставички престилка и с чехъл в ръка.
- Ах вие мързеливи бълхарници такива !!! - изкрещя тя и подгони нищо и неподозиращите Съни и Мъри.
Те побягнаха,а след тях и баба Иванка с чехъл в ръка.Те обиколиха няколко пъти двора и накрая излязоха на пътя.
Бягаха,бягаха и най после спряха.Задъхан Мъри попита:
- Съни къде сме ?
- Незнам Мъри много съм объкан но едно е сигурно, никога повече няма да върнем назад...