автор: Scratch

Сребристият замък крадеше
От пустото сиво мълчание
В замразеният пролетен миг.
Цветовете умират болезнена смърт.
Оставят тишината и откъснати цветя.
Златистата мрежа на мъртвият спомен
(от черна мъгла) се преплитат
И хващат в капана си
Червено небе.То се бонтува,
кипи в същността си,
Но вече няма вятър за него.
Пречупени изгреви,бивши мечти,
Сега само търсят покой.
Полунощ е и ангели мрачни в одежди падат,
Случайно отнесени от първият миг
На зимната приказка.
Алеите се вият към сивата бездна.
Полунощ е.Хората са малки,
А вярват,че са богове.
И светът се вие тих,обречен и обрамчен
В бледа,цинична усмивка.
Свойствено е,свойствено,свойствено....