автор: nig

Останеш ли без нищо, пришълецо,
и къщата ти в пламъци гори,
не тръгвай към небето за съвети,
а дяволът за шията хвани!

стискай гърлото ми, Душевадецо,
защото малко остана да се измъкна.
не си мисли, че не чувствам
треперещите ти мисли
и капещия от челото ти страх.
така и не разбрах
какво точно искаш от мен –
та аз отдавна съм празен.
не усети ли кухината в гласа
и не видя ли черните дупки на лицето ми.
не помниш ли времето, когато
ти подарих очите си...
да, това съм аз,
но хайде, не се съпротивлявай,
аз изпълних договорката -
време е да взема душата ти.