автор: sulla

сериал на абсурда, ужаса и разбитите сърца

Посвещавам тази ярка творба на Бил Шекспир и
всички като него с малки изключения.

Авторът


Участват:

МПОНГВЕ БАБЕМБЕ – негърски принц, собственик на радио “Бабембе”

БОБО АШАНТИ – журналистка в радио “Бабембе”, водеща на култовото предаване “Писма на слушатели от цял свят”

СЕНУФО БАНГИ – магьосник на държавна служба, доколкото едно почти първобитно племе може да е узряло за идеята за държава;

ПАТРИЦИЯ ЕСТЕБАНА ПОМПОНИЯ-И-ДОЛОРЕС-И-ТЕКИЛА ГРАНДА
– слушателка, изгубила всякаква адекватност и самоуважение;

ИВАН ПЕТРОВ – дивак от Европа, роб и мижитурка;

ПТИЧЕ – вестител в античния смисъл на това понятие;

ЦАР БАБЕМБЕ – баща на Мпонгве, умира в началото;

РАЗКАЗВАЧ – чете ремарките, дикторския тескст и задоволява речевите капризи и извращения на автора.

АНИМАТОР – контактува със слушателите между песните, но май ще го съкратя, защото тук песни няма да има; това да не ви е радио...

Първи епизод


Някъде в Африка, дванайсет и четвърт на обяд. Сламена колиба, пред колибата – огън, в колибата – цар. Царят е много болен. Разсеяно мачка кожата от носорог, с която е постлано смъртното му ложе, и се надява да умре преди дъждовния сезон, който цял живот го е изпълвал със справедлива досада. До ложето стои синът му – принц Мпонгве Бабамбе, който не проявява изтънчените претенции на своя баща-монарх, а просто се моли дъртият да пукне по-скоро.

ЦАРЯТ: Мпонгве, цар и твой баща умре.

МПОНГВЕ: И ще си отидеш просто ей така?

ЦАРЯТ: Не, Мпонгве. Баща остави наследство син.

При тези бащини слова принцът скача на крака и изпълнява танца на радостта от наследството, който много прилича на танца за викане на дъжд. Може би поради тази причина след няколко неумели гръмотевици навън се изсипва порой и загяся огъня пред сламената колиба. Това наглед дребно обстоятелство ще промени историята на племето и то никога не ще успее да организира своя собствена пожарна команда.

МПОНГВЕ: Беше започнал да казваш нещо.

ЦАРЯТ: Бях ли? А, да... На твои години баща твой убива носорог и двама дивак с фотоапарат...

МПОНГВЕ: Не, татко, не беше това.

Царят се замисля, а принц Мпонгве Бабембе деликатно го изчаква, чертаейки върху глинения под с палеца на крака си пиктограмата за наследство.

ЦАРЯТ: Aber natürlich! Баща досеща. Остави тебе наследство три неща: малко предавател, малко ефир и роб-чужденец Иван Петров.

Принц Мпонгве се разридава. Сълзите се стичат по синкаво-черното му лице и капят върху огърлицата от човешки зъби, за които принцът никога няма да научи, че са изкуствени. Мпонгве пада на колене пред одъра на баща си и заравя лице в къдравата му брада. Оттам излита подплашен молец и се шмугва в ноздрата на царя. Той се задавя и умира. През целия си живот не е успял да разбере за какво служат наследствените ефир и предавател, но мпонгве знае. Царят умря, да живее директорът на Радио “Бабембе”! Отнякъде зазвучава Tears in Heaven на варварина Eric Clapton и на този чужд за африканския натюрел музикален фон Мпонгве Бабембе излиза от колибата, за да застане лице срещу лице с народа си. Народецът се е изпокрил на сухо, но новият радио-магнат и жрец на африканския ефир се изправя гордо под топлите струи на тропическия дъжд и върху този кадър преминават финалните надписи на Първи епизод.

Втори епизод

Кой знае защо между първи и втори епизод музикалният фон се е изродил в парчето Niger на Clawfinger. Царят е умрял, Мпонгве е влязъл във владение на наследството, а пък племето, в резултат от комбинацията между тези две обстоятелства и за свое най-голямо съжаление е тръгнало по пътя на цивилизацията.

МПОНГВЕ: Ей, Иван Петров, ела тук!

ИВАН ПЕТРОВ: Идвам, господарю!

МПОНГВЕ: Да не си мислиш, че трябва сам да си отварям вратата на радиото?

ИВАН ПЕТРОВ: Не, господарю.

МПОНГВЕ: Знаеш ли, Иван Петров, понякога ме е гнус да гледам бялата ти балканска физиономия и ако не беше наследство от баща ми, досега да съм те затворил в буркани.

ИВАН ПЕТРОВ: Много добре, господарю!

Радио “Бабембе” заема най-представителната колиба в селото. Вижда се отдалеч по две причини: първо, африканците се славят с остро зрение и затова виждат добре почти всичко, и, воторо, защото върху антената е нанизан излъскан до бяло череп от вол. От едната очна дупка на черепа стърчи самата антена, а другата мига в червено, за да не се блъскат в нея лешоядите. Всички негри са ангажирани в медийния броудкастинг. Довчерашните събирачи на корени, ловци на дребни гризачи и примитивни зедемеделци сега са репортери, водещи и тонрежисьори. Там-тамите не омилостивяват духовете на предците (хеле пък тоз на Мпонгвевия родител), а оповестяват информационните емисии. Кипи усилен труд, защото в едно частно радио всяко мънисто и всяка мидена черупка трябва да се изработват с пот ниското и черно чело.

МПОНГВЕ: Иван Петров!

ИВАН ПЕТРОВ: Господарю?

МПОНГВЕ: Иван Петров, каква е тази суматоха пред студиото?

ИВАН ПЕТРОВ: Току-що завърши дискусионното предаване.

МПОНГВЕ: Е, и?

ИВАН ПЕТРОВ: Председателят на Партията на “Черните” е изпуснал нервите си в ефир и е отхапал мръвка от плешката на лидера на Партията на “Тъмно кафявите”. В момента продължава да го яде.

МПОНГВЕ: Накарай бодигарда да ги изяде и двамата.

ИВАН ПЕТРОВ: Слушам, господарю!

МПОНГВЕ: Иван Петров!

ИВАН ПЕТРОВ: Господарю?

МПОНГВЕ: Коя е онази жена с късата тръстикова поличка?

ИВАН ПЕТРОВ: С ядеца от щраус в носа ли, господарю?

МПОНГВЕ: Да.

ИВАН ПЕТРОВ: И с тюрбана на ваши портретчета?

МПОНГВЕ: Точто така!

ИВАН ПЕТРОВ: Това е Бобо Ашанти, водеща на предаването “Писма на слушатели от цял свят”, господарю.

МПОНГВЕ: Любимото ми предаване!

Мпонгве Бабембе остава замислен, а робът-чужденец Иван Петров използва това, за да навре в ухото си своя специално отгледан за целта нокът на малкия пръст – поведение колкото исконно за него, толкова чуждо и неразбираемо за всеки цивилизован негър. Бобо Ашанти интуитивно се докеща, че шефът й се е замислил по неин адрес, докато Иван Петров си бърка в ушите просто от носталгия. Разклаща съблазнително бедра и поетапно се скрива в студиото – първо тюрбана и най-накрая съблазнително щръкналия си павиански задник.

МПОНГВЕ: Иван Петров!

ИВАН ПЕТРОВ: Господарю?

МПОНГВЕ: Я си намери някаква работа за половин час.

ИВАН ПЕТРОВ: Ще си издялкам дудуче...

МПОНГВЕ: Марш оттук!

С трепереща от обида брадичка, стиснал в шепа рекламна ножка с тирбушон, на която пише “Винпром”, Иван Петров се оттегля. Мпонгве, изчервен под дебелия слой меланин в кожата си, пристъпва към вратата на студиото, старателно изчагъртва коричката гуано от корморан върху светещия надпис “НЕ ВЛИЗАЙ” и влиза. Бобо Ашанти е със слушалки на главата. Говори в ефир.

БОБО АШАНТИ: Здравейте, приятели на предаването “Писма на слушатели от цял свят”! Пред мен е купчината пликове, папируси, кипу и скрижали, които се получиха в редакцията през изминалата седмица. В тях вие споделяте своите тайни, които ние ще прочетем на всички по радиото, по първо – музика.

Зазвучава “Любовта към трите портокала”. Тонрежисьорът се отдръпва от пулта и с въздишка вади изпод робата си кремъчен нож и портокал – третият му за този горещ ден. Тропическото слънце напича колибата на радио “Бабембе”, но водещата Бобо Ашанти се поти не от това. Водещата Бобо Ашанти цял живот се е потяла по две причини – от вълнение и просто така. Сега се поти по-скоро по първата от тях, защото е допряла под масата коляното си до коляното на директора принц Мпонгве Бабембе, а той не си го е дръпнал. Музиката затихва и в студиото светва червена лампа с надпис SELENTIUM.

БОБО АШАНТИ: В ръцете си държа затрогващото писмо на наша слушателка Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда, която ни пише буквално следното: “Уважаемо предаване, аз съм чувствена и самотна жена – чувствена, защото съм испанка, и самотна, защото съм чувствена. Обичам в топлите калабрийски нощи да стоя гола на лунна светлина и да викам “Бау!” на всеки закъснял кабалеро или подпийнал хидалго. Кабалерото, респективно – хидалгото, обикновено припада, а аз го завличам в едно пресъхнало дере и там го бичувам със сплетени чорапогащници, докато се свести. Тогава го карам да ме бичува той и докато върши това, аз тръпнеща пиша стихове. После му ги чета и той припада отново.

Кръвта на Мпонгве пулсира в слепоочията му. Той ги притиска и кръвта започва да пулсира в очите му. Пред тях пада пелена, върху която синкав пламък изписва името Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда!

БОБО АШАНТИ: “Понякога – пише по-нататък Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда, - когато ми е най-самотно и най-чувствено, карам прислугата да ме заключи в железен сандък и да ме измъчва с цитати от Достоевски. Страданието е толкова ужасно, че постепенно се превръща в удоволствие. Знам, че не можете да ми помогнете, но въпреки това се реших да ви пиша. Sincerely yours, Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда. Post scriptum: Ако чуете, че е излязло нещо ново от Достоевски, да ми се обадите.” Това, драги слушатели, беше писмото на нашата слушателка. Вярвам, че ви е трогнало, както ще ви трогнем и ние със следващата песен.

Зазвучава “Хей, поле широко!”. Слушателите се трогват не на шега. Мпонгве Бабембе грабва писмото от ръцете на Бобо Ашанти и жадно се взира в редовете. Бобо се осмелява да понатисне още малко с коляното, но не среща никакъв отговор от коляното насреща.

МПОНГВЕ: Искам адреса на тази жена! Тя трябва да бъде моя! О, доня Естебана, черното ми сърце се облива с червена кръв по твоята бяла кожа и зеленото ти ветрило на жълти самураи! Идвам, препускам, летя!

Принц Мпонгве напуска задъхан студиото. Бобо Ашанти разбира, че през цялото време коляното й се е търкало в крака на масата, а не в принцовото такова. Маслинените й очи потъмняват. Ръката й се впива в микрофона, изтръгва го от стойката и го запраща към прозореца. По стъклата плъзват пукнатини, които за миг изписват: «Мпонгве, обичам те!», след което прозорецът се разпада на забавен каданс. Друг на мястото на автора би използвал тази ретардация, за да подчертае с още няколко думи трагизма на това провалено колянотриене, но авторът не е такъв човек и предпочита да пусне финалните надписи на Втори епизод. Музиката, на чийто фон става това, е Love Hurts на Nazareth – любовта наранява, пеят момчетата, но това не е любовта към човечеството. Не.

Трети епизод


Африканската вечер мързеливо се намества върху поверения й континент. Крясъците на маймуните звучат някак вяло, орхидеите затварят чашките си, а пигмеите отварят бутилките. Питоните примляскват в съня си и се навиват на другата страна. Сенуфо Банги, магьосникът на племето, седи пред своята усамотена, но иначе умерено луксозна колиба, и се опитва да мисли за всичко това. Това че не успява, не е плод на вродената му тъпота, а по скоро на внезапното и сексапилно явление на Бобо Ашанти иззад сплетените лиани.

БОБО: Здравей, Сенуфо!

СЕНУФО: Здравей, Бобо!

БОБО: Обичам симетрията.

СЕНУФО: Тоест?

БОБО: Виж първите два реда на диалога.

СЕНУФО: Хм...

БОБО: Както и да е. Трябваш ми, Сенуфо!

СЕНУФО: В сексуален или в професионален аспект?

БОБО: В професионален.

СЕНУФО: Знаех си аз, клетият...

БОБО: Искам да направиш от мое име любовна магия на един човек.

Бобо се навежда и започва да шепне в ухото на магьосника. Природата затихва, но въпреки това не успява да чуе нищо.

СЕНУФО: Мпонгве Бабембе?

БОБО: Да!

СЕНУФО: Този пикаресков герой?

БОБО: Да!

Успокоена, природата започва да шумоли отново.

СЕНУФО: Ела да влезем вътре.

Всъщност любовна магия се прави много лесно. Обикновено трябва да се сдобиете с някакви (но не жизнено важни) части от тялото на обекта на любовния ви копнеж. Нарязвате ги ситно или ги стривате, след което ги замесвате в нещо като тесто. По избор може да сложите бакпулвер, но така магията може да набъбне до неудобни размери. После от тестото моделирате сърце, от едната му страна написвате името на любимия, а от другата – пет думи, които се римуват с ”агрегат”, но без “дегенерат” и “смърдат”. Заравяте тестяното сърце в къртичина и отбелязвате мястото с някаква заблуждаваща табела, например “сем. Чучулига и Стоядин Трифонови”. После чакате резултата. Обикновено той не закъснява, а понякога идва при вас дори преди любимия, на когото сте сторили магията. Така е било и така ще бъде. Междувременно природата отново се смълчава, защото Бобо Ашанти и магьосника Сенуфо Банги излизат от колибата.

СЕНУФО: Нали запомни – косъм от гърдите, ъгълче от паспорта и игличка от вентила на предна дясна гума на колата, с която са го взели от родилния дом.

БОБО: Мислиш ли, че ще ме обикне?

СЕНУФО: Мисля, следователно съществувам!

Бобо си тръгва, донейде обнадеждена, а Сенуфо потрива ръце пред колибата си. Потрива ги лукаво и някак нездраво, като един злодей. Но защо го прави, ние все още не знаем. Сянка на прилеп минава през широкия диск на луната, поради което самият прилеп хваща дископатия. А на нас не ни остава друго, освен да изтърпим поредните финални надписи – този път, впрочем, и с печатни грешки.

Четвъти епизод


МПОНГВЕ: Иван Петров!

ПЕТРОВ: Господарю?

МПОНГВЕ: Иван Петров, как се пише “ще те скъсам”?

ПЕТРОВ: “Ще бъда твой до гроб”, господарю.

МПОНГВЕ: Лукава гадина си ти, Иван Петров...

Бобо Ашанти стои на вратата на директорския кабинет, гледа как Мпонгве и Иван Петров пишат писмо на Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда и страда. Страда не защото днес за пръв път в живота си е обула обувки и от това са й станали пришки, не защото е съпричастна към съдбата на гладуващите шведи от далечния и нецивилизован Скандинавски полуостров, а защото Мпонгве е щастлив и влюбен. Не в нея. Това, че робът-чужденец Иван Петров страда от кокоши трън, изобщо не я интересува и ако не беше възпитана в дух на консервативни бюргерски ценности, би казала дори, че й дреме на гъза!

БОБО: Мпонгве...

МПОНГВЕ: А, Бобо! Здрасти! Ела да чуеш какво писмо съм написал.

БОБО: Мпонгве...

МПОНГВЕ: Иван Петров!

ПЕТРОВ: Господарю?

МПОНГВЕ: Иван Петров, зачети на г-ца Ашанти.

ПЕТРОВ: “Скъпа, ненагледна и отрадна Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда – започва писмото си господарят Мпонгве. – Прочетох страстните Ви редове, а и това, което се криеше между тях, и сърцето ми отлетя навеки от родна Африка към твоята далечна и дива Испания. Сега само чакам момента и други мои телесни части да го последват и когато това стане, ще бъда твой до гроб.

БОБО: Мпонгве...

МПОНГВЕ: Какво ще кажеш, Бобо?

БОБО: Ще кажа, че те обичам, Мпонгве!

МПОНГВЕ: Иван Петров, я иди да си издялкаш едно дудуче.

ПЕТРОВ: Вчера си издялках, господарю.

МПОНГВЕ: Марш оттук!

ПЕТРОВ: Слушам, господарю!

МПОНГВЕ: Значи така, Бобо. А искаш ли да се омъжиш за мен?

БОБО: Бих била най-щастливата негърка!

МПОНГВЕ: Кариеристка! Всички искат да се оженят за шефа на радиото. Дори Иван Петров вчера ме погледна с един такъв поглед, че...

БОБО: Мпонгве, без теб животът наистина няма смисъл. Под мостовете не шумят реки, пристанищата са пустинно тихи, орангутаните не са така оранжеви, а плодът на хлебното дърво има отвратителния вкус на на филе от лаврак, задушено на пара със сос холандез, малко каперси и пресни броколи с краве масло и синьо сирене “Кре Монте”...

МПОНГВЕ: Замълчи! Огладнях! А и не ти вярвам. И за наказание вече няма да водиш, а ще метеш студиото. И няма да ти купя метла. Ще си търсиш спонсор. Иван Петров!

Бобо излиза разплакана. На вратата се сблъсква с Иван Петров, като за малко не си изважда окото на новото му дудуче, с което робът-чужденец замислено, но не без вещина, изпълнява “Песента на Солвейг” от Едвард Грик – мелодия, събуждаща снизходителни усмивки в средите на негърската интелигенция.

МПОНГВЕ: Иван Петров, намери плик и изпрати писмото на Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда.

ПЕТРОВ: Господарю, бих се осмелил да обостря вниманието ви върху обстоятелството, че ние не знаем адреса й.

МПОНГВЕ: Не го ли знаем?

ПЕТРОВ: По-лесно е да се отговори на въпроси като “Какъв е смисълът на живота?”, камо ли на въпроса за адреса на Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда.

Мпонгве е сломен. Иска да слож край на живота си и започва да търси специалното копие за лов на бели мечки, но тъй като в Африка бели мечки няма, няма и такова оръжие. За настоящия момент живоотът на принца е извън опасност, но не и този на Иван Петров, поне ако се вярва на мътното безумие в погледа на Мпонгве. Ето защо робът-чужденец дипломатично се оттеля и върху това дипломатично оттеглане преминават финалните надписи на епизода.

Пети епизод


Испания. Дон текила гранда тренира корида в задния двор на хасиендата си, а доня Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда се тъпче с еклери в будоара си и слуша радио “Бабембе”. В неговия екзотичен ефир звучи безсмъртната “Пирамиди, фараони”. Изведнъж песента секва на най-интересното и след поредица от прокашляния и почуквания по микрофона се разнася стържещия от тестостерон глас на принц Мпонгве Бабембе.

ГЛАС: Скъпа Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда, обичам те и ще те скъсам, както и да се пише това. Не знам къде си, но тръгвам да те търся. Стой там и не мърдай!

Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда е дебела, някои биха я нарекли чудовищно дебела, но това не й пречи да носи душа на 60-килограмово момиче. С едната си ръка продължава да яде еклери, но сдругата придърпва радиото до сърцето си и то потъва в пружиниращия каньон между двете й гърди. Мислите и сърцето й вече са в далечна Африка при нейния романтичен негърски принц и безжалостна медийна акула за останалите – Мпонгве.

От друга страна африканската вечер отново се намества върху поверения й континент, но се вижда, че това вече я отегчава. Сенуфо Банги обаче далеч не се отегчава вече трети час да плюе по термитника пред колибата си, защото той е магьосник и намира скрит смисъл и в простите неща. Намира скрит смисъл и в появата на Бобо Ашанти, както и в нейната синя манта с яркожълт предлазполагащ надпис, който гласи: “Ние метем с метли на “ЕТ Нгоро-нгоро! ™”.

СЕНУФО: Донесе ли?

БОБО: Донесох. Косъм, ъгълче от паспорт и игличка от винтил.

СЕНУФО: Браво, Бобо! Едва ли подозираш каква сила даваш в ръцете ми.

БОБО: Ще направиш ли магията?

СЕНУФО: Още тази нощ.

БОБО: Благодаря ти, Сенуфо!

Щастлива, Бобо се отдалечава, припкайки на един крак. Но на един крак не от щастие, а защото е стъпила с другия в термитника пред колибата. Сенуфо сесъсредоточава и докарва в очите си злодейския блясък, който ще му трябва за следващия монолог:

МОНОЛОГ: Защо ми благодариш, нещастнице! Та аз ще унищожа пикливия ти принц с това, което ми даде в ръцете! Тогава ти ще бъдеш само моя! Ще миродиш десет малки негърчета – всичките магьосничета. А когато одъртееш и се спаружиш, ще те превърна в цокало, да ти пикам на журналистката...

Сенуфо Банги минава зад колибата, където върху огън ври голям казан и в него басово пльокат жилави мехури. Пуска вътре предметите на Мпонгве и започва да реди грозни заклинания. Привлечен от тази сцена, на полянката изскача Макбет, но разбира, че е сбъркал пиесата и бърза да се върне в своята литературна действителност. В нея, както всички знаем, го убиват и затова той никога няма ди види финалните надписи на този епизод.

Шести епизод


МПОНГВЕ: Иван Петров!

ПЕТРОВ: Господарю?

МПОНГВЕ: Закъснях, Иван Петров. Нали знаеш, че посещавам уроци по фламенко.

ПЕТРОВ: Много добре, господарю!

МПОНГВЕ: Иван Петров, идваха ли рекламодателите?

ПЕТРОВ: Да, годподарю, и си отидоха.

МПОНГВЕ: Какво предложиха?

ПЕТРОВ: Бартер.

МПОНГВЕ: Без цинизми!

ПЕТРОВ: За съжаление, господарю, няма по-прилична дума за тази странна форма на стопански взаимоотношения.

Принц Мпонгве се опитва да се замисли над причудливите криволици, по които лъкатушат езиковите закони, но така и не успява. Сяда на бюрото си и вяло отхапва от кокосовия си орех. Иван Петровн е принуден да крещи, за да надвика шума от дъвченето.

ПЕТРОВ: Господарю, трябва да поговорим за новата програмна схема.

МПОНГВЕ: Хм...

ПЕТРОВ: Поради изтичане на спонсорския договор с месокомбинат “Няма нищо по-вкусно от съседното племе” АД, трябва да свалим реалитито Die Grosse Schwester. Какво да сложим на негово място?

МПОНГВЕ: Сложете концерт: “Песни за Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда”.

ПЕТРОВ: Но, господарю...

МПОНГВЕ: Какво?!

ПЕТРОВ: Нищо... Следобдният блок...

МПОНГВЕ: Иван Петров!

ПЕТРОВ: Господарю?

МПОНГВЕ: Иван Петров, нещо става с мен! Чувствам, че ставам малък и восъчен.

ПЕТРОВ: Сакън, господарю!

МПОНГВЕ: Иван Петров! Расте ми фитил!

Иван Петров решава, че новата ситуация се нуждае от допълнително осмисляне. Избягва навън, където ще си издялка дудуче, за да се успокои. Повидимому омагьосан, Мпонгве изпада в пристъп на спазми като онези, с които по филмите за върколаци главният герой се превръща във вълк. Само че в този случай Мпонгве се превръща в коледна свещица и най-страшното в тази иначе нелепа ситуация е, че Мпонгве не знае нищо за Христос и влъхвите, за яслите и витлеемската звезда, нито за Йосиф и Мария. Мпонгве няма представа за Коледа. Мпонгве има представа само за устройството на вселената, първичния взрив, доплеровия ефект и отместването към червената част на спектъра, квазарите и квантовата природа на светлината, макар да знае, че всичко това са суеверия. Далеч от тази мистико-метафизична проблематика е дон Текила Гранда. Той е разорен. Доня Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда е вложила всички семейни спестявания в еклери и въоръжена с импровизирана суха храна, е тръгнала по света да дири принц Мпонгве, по когото се чувства увлечена. Тя все още не знае, че той е в беда. Не осъзнава трагизма на ситуацията – трагизъм, от който би се потресъл и Софокъл. Виж, дон Текила Гранда не би се потресъл. Дон Текила Гранда е егоист и грубиян и затова жена му го заряза.

...Ще прескочим още един ред за по-силен ефект, ето така:

Сенуфо Банги прави лицеви опори пред колибата си. Прави лицеви опори и пляска с ръце, за да разберат всички, че прави лицеви опори. От гората го гледа Бобо Ашанти. Гледа го и удря два камъка, за да разбере Сенуфо, че го гледа.

СЕНУФО: Разбирам, че ме гледаш...

БОБО: Сенуфо, има ли новини?

СЕНУФО: Да. Късно снощи на специален брифинг в пресцентъра на парламента председателя на бюджетната комисия изрази загриженост от обявения дефицит по текущата сметка...

БОБО: Всъщност питах дали няма новини за нашата работа с Мпонгве, магията и прочие...

СЕНУФО: А-а, за Мпонгве значи. Време е да свалим маските, Бобо...

Двамата свалят маските. Кога са ги сложили никой не е разбрал поради недоглеждане от страна на автора, за което той се извинява.

СЕНУФО: Справих се с твоя Мпонгве и сега вече няма да ми пречи. Унищожих го! Разкарах го! Чупих го! Прее...

БОБО: Стига! Ти, Сенуфо, си фекалия. Знам, че имаше и по-обикновена дума, но от вълнение не мога да се сетя за нея.

Бобо се хвърля към магьосника с намерението да му издере очите и така се вкопчват в нещо като позата на борещите се Херакъл и Антей. Сенуфо поддава, няварно уморен от лицевите опори, и започва да отстъпва. Загрижен за авторитета си на мъж, той опитва да действа с подлост. Подема разговор за роенето на пчелите и отношението им към глюкозата като заместител на акациевия мед, но Бобо не позволява вниманието й да бъде отвлечено по този левашки начин. Тогава Сенуфо решава да я изрита в тестисите, но бързо отхвърля тази идея като несъстоятелна и се шмугва в колибата си с намерението да се въоръжи. Когато секунди по-късно излиза навън с гаечен ключ в ръка, от Бобо Ашанти няма и следа. И понеже в литературата, както и в природата, на вакуума не се гледа с добро око, Сенуфо се замисля какво да прави сега с гаечния ключ. Чехов би казал, че ако в една пиеса се появи гаечен ключ, то до края той трябва да гръмне (или не беше гаечен ключ..., както и да е). Воден от безрезервна солидарност към това становище, Сенуфо се залавя да затегне гайките на червения велосипед, подпрян на термитника. Вярно, появата на този велосипед е малко нескопосана от драматургична гледна точка, но пък ще замажем този гаф, като пуснем върху него финалните надписи на епизода.


Седми епизод


Пекин. Площад Тянън-мън. Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда търси своя принц. Междувременно разбира, че на света всяко добро се балансира със също толкова зло, какъвто например е случаят с ориза и китайците – ориз има много, но и китайци има много. Изключение правят кабелите и циганите. Напоследък циганите са много повече от кабелите и дакото циганите се увеличават, кабелите намаляват. Ще дойде време когато кабели изобщо няма да има и ще трябва да пускаме тока по циганите – твърди д-р Менгеле, но не отива по-нататък, защото, в края на краищата, той е медик, а не енергетик.

Лондон. Тауър Брийдж. Русоляв Боби отказва да пусне Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда по моста, сочейки пътен знак със задраскан камион. Разпознала брат по разум в лицето на полицая, преливащата от страст и еклери испанка решава да му разкаже за принц Мпонгве и тяхната любов. Испанският на полицая не е перфектен. Той е убеден, че “аста ла виста” е игра на карти, а “карамба” – марка кубински ром. Със зле прикрито отчуждение полицаят обяснява на Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда, че си е позволил да включи в разговора наднорменото й тегло, само защото от него се очаква да спасява Тауър Брийдж от преминаващи хипопотами. Това не дава никакво основание на Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда да го нарича негър.

Монреал. Вече са минали 13 минути, откакто Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда е изяла последния си еклер. От Мпонгве няма и следа. Решава да влезе в заведение за лозови сърми. Там попада на кмета на града, който й обяснява, че листото на знамето върху сградата всъщност е кленово. Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила гранда знае, че никога не трябва да забравя две основни неща – първо и второ. Но какви бяха точно, това тя на гладен стомах не може да се сети.

...

Зеленият килим се простира от хоризонт до хоризонт. Над него жужат дребни мушици. Обаче килимът не е трева, а върховете на дърветата, мушиците не са мушици, а кондори, а пък кондорите не са кондори, а зрителна измама, защото истинските кондори живеят в Южна Америка. Всъщност кондорите са си най-обикновени африкански лешояди, ама нейсе. На един от върховете на дърветата са се спотаили Бобо Ашанти и робът-чужденец Иван Петров. Бобо е отчаяна, а Иван Петров е зелен. Последното е така, защото в гнева си магьосникът Сенуфо се е опитал да го превърне в зелен москвич, но е докарал само цвета.

БОБО: Пусни ме!

ПЕТРОВ: Нали ще се пребиеш, като скочиш!

БОБО: Нека! Не ми се живее, след това, което ми каза.

ПЕТРОВ: А какво точно ти казах?

БОБО: Че едно птиче ти е казало как друго птиче му е казало, че едно трето птиче е чуло Сенуфо да казва, че е експортирал Мпонгве зад граница като коледен аксесоар за елхите на диваците.

ПЕТРОВ: Да, спомних си. Впрочем ето го и птичето.

Както всичко хвъркато наоколо, и птичето-вестител се оказва най-обикновен африкански лешояд, който изпотрошава няколко клона, докато тромаво каца на дървото, където са се скрили Бобо и робът-чужденец. Глозга гръден кош от гну. Това двамата бегълци приемат като лоша поличба и сърцата им се свиват. И добре че се свиват, защото на дървото вече място не е останало.

ПЕТРОВ: Разбра ли къде е експортиран Мпонгве, птицо проклета?

ЛЕШОЯД: Да, у вас.

ПЕТРОВ: У Нас? Де се белий Дунав лей?

ЛЕШОЯД: Де от изток Черно море се вълнува и светлей, точно така.

БОБО: Искате да кажете – тамо, де се възвишава горда Стара планина ли?

ПЕТРОВ: И Марица тихо шава низ Тракийска равнина, именно!

ТРИМТА ЗАЕДНО: Българийо, драга, мила, земя, пълна с добрини! Земьо, що Иван Петров си кърмила, принц Бабембе приеми!

Дървото досега се е опитвало да изглежда безучастно, но налудничавостта на ситуацията и особено на последните реплики прекършват нещо в него и то рухва с оглушителен трясък. Лешоядът отлита уплашен. Иван Петров пада върху гръдния кош от гну и сега е не само зелен, но и кокалест. Въпреки това Бобо Ашанти го намира някак си поновому красив, защото за нея той вече символизира дълечната страна, където е нейният превърнат в коледна свещичка любим. Именно Иван Петров е мостът, по който тя ще стигне до него; именно Иван Петров е онази невидима нишка, която капризната съдба е изтъкала в последния момент, за да се хване за нея Бобо, миг преди да се провали в бездната на отчаянието... Тези напрегнати мисли идват в повече на Бобо и тя получава тремор. От устата й излиза пяна и Иван Петров се вижда принуден да я зашлеви, за да престане да мисли. На заглъхващия звук от шамара изтичат финалните надписи на епизода.

Осми (последен) епизод


Летище София. Пристигащи. Шест часа вечерта. Тъмно. Иван Петров е забравил, че има и зима, а Бобо Ашанти никога не е знаела и тревожно тръска глава: как е възможно, що е това?

ПЕТРОВ: Глупавичка Бобо, това е сняг. Дядо Коледа, Баба Мраз, дзън-дзън...

БОБО: Иван Петров, не се дръж като кретен! Къде ни е багажът?

ПЕТРОВ: Сигурно е изгубен. Често се случва.

БОБО: Диващина!

ПЕТРОВ: Ами да. Тука да не ти е Африка.

Не щеш ли, от тълпата посрещачи се отделя космат мъж с кафяво пардесю и голяма кутия в ръце. Кутията е увита в златен варак, щампован на ягуари и брадавичести свине. Когато я оставя в краката на Бобо, двамата виждат, че това не е мъж, а Леда Милева.

ЛЕДА МИЛЕВА: Бобо е още малко кутре. Може ли Бобо да разбере? Колко си тъпа Бобо сега, колко страхливо гледаш снега...

При тези думи Леда Милева избледнява постепенно, за да изчезне съвсем и на мястото, където е била до преди малко, за миг остава само загадъчната усмивка на чеширската котка от “Алиса в страната на чудесата”. Тази интертекстуална еклектика е вече прекалена и кара Иван Петров да се чувства напрегнат. Бобо пък е напрегната, защото се мъчи да отвори кутията.

ПЕТРОВ: Не! Не я отваряй! Това е провокация!

Уви, вече е късно. Бобо Ашанти успява да отпори капака на кутията и отвътре изскача злият магьосник Сенуфо Банги, който ги е последвал, воден от злоба и тласкан от мъст. Облечен е в леопардова кожа. На врата му потраква гердан от змийски черепи, а по лактите и коленете му има звънци, които толкова приличат на родопски чанове, че привличат един заблуден гайдар. След набързо претупано изпълнение на “Руфинка”, гайдарят, осъзнал заблудата си, се отдалечава на заден ход с извинителна усливка. Сенуфо Банги нахлупва синьо таке с пръчица, за да се слее с тълпата, и посяга към Бобо. Иван Петров се хвърля към него. Миг преди да впие пръсти в гърлото му, Сенуфо успява да натика в ухото на Бобо навит на тръбичка лист комунига. Иван Петров го събаря на земята и двамата се вкопчват в неравна борба. Претъркалят се веднъж наляво, после – веднъж на дясно. Стават. Иван Петров отстъпва една крачка, но веднага след това отстъпва и Сенуфо Банги. Двамата забиват пети в мраморния под на летището и жилите на вратовете им изпъкват. Никой не отстъпва. Точно в този момент магьосникът прави фаталната грешка да си зададе въпроса: “При това положение какво й е неравното на блорбата?”, разсейва се и това дава възможност на Иван Петров да забие меча си до дръжката в гърдите му. Мечът, разбира се, се е появил в ръцете му с любезното съдействие на автора. Сенуфо издъхва и вече може да се каже, че злото е победено. Уви, Бобо Ашанти не би могла да се наслади на това обстоятелство, защото магическият лист в ухото й я е превърнал в сутиен, който нелепо се търкаля по пода на аерогара София – пристигащи. Пристигаща е и Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила. София е поредната спирка от глобалното търсене на нейния негърски принц. Иван Петров й разказва тъжната история на Мпонгве Бабембе и я завежда да удави мъката и в една тава бамя-плакия и един топъл ръчен хляб.

Епилог


Два дни по-късно Иван Петров и Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила сключват брак. Посрещат новата 1994 г. в гарсониерата на бившия роб-чужденец. Патриция Естебана Помпония-и-Долорес-и-Текила подарява на мъжа си гедоре, а той й подарява сутиен. За съжаление сутиенът не успява да удържи буйната плът на испанката и се разпада по шевовете си. Така свършва историята на превърнатата в сутиен негърска журналистка Бобо Ашанти – Иван Петров не би дал пари да нов сутиен, след като вече има. Не е такъв човек. Що се отнася до принц Мпонгве Бабембе, то и той присъства на тихото семейно тържество. Защипан е на най-долния клон на елхата и нейде към два и половина след полунощ догаря окончателно. Пак там някъде пък Иван Петров окончателно се отрязва и заспива в скута на невестата си. Тя изтрива издайническата сълза в ъгъла на окото си и си залавя да отопи със залци тавата от печеното прасе.

Скоро негърското племе оставя идеята за частно радио. Сградата на радио “Бабембе” се превръща в музей на роба-чужденец Иван Петров – единственият бял, който, вместо да почернее в Африка, е позеленял. Хубаво щеше да е, ако вятърът гонеше есенни листа по гроба на стария цар Бабембе, но в Африка есен няма, въпреки че вятър и листа се намират.