автор: TheViktorian

Питаш ме, но всъщност -
ти не искаш да говоря.
Отговорът във очите ми сълзи.
Да!
Боли!
Не мога да оспоря,
прекалено много си личи.
Искаш да изсвиря нещо с тебе,
да излея тежкото,
което ми горчи.
Ако можеше да няма бреме,
щеше да е лесно,
но уви!
Питаш,
тя дали ми липсва -
въпреки че знаеш отпреди,
колко лесно песните откривах,
щом потънех в нейните очи.
Искаш твойте струни да погаля,
да надникнеш в мене,
но боли -
жар студена музата изгаря,
леден пламък по гласа пълзи.
Ти си ми отдушник зная,
че разбираш без да споделя.
Но сега, не мога да те галя.
Песен на кого да посветя?
Моята ръка е като чужда,
не познава сякаш твоя гриф.
А душата ми не се събужда
от звука на струните ти жив.
Искам да запея.
Но не мога още.
Зная,
че не е настъпил края на света.
Мога да заспивам вече нощем,
но не вярвам някога да й простя!