автор: siqna

Отпи от мен
с големи жадни глътки,
и после сит, доволен тръгна.
Когато се запъти с крачки бързи,
протегнах аз ръка, но ти не се обърна.

А липсваше ми...
И цялото съзнание със тебе бе заето,
и чувстах болката, и колкото голяма е
без думи я преглътнах, но боли ме...

Какво пък толкоз?!-
някой ще ми каже,
това се случва често във живота
но аз ли трябва да разкажа,
че душата си събирам, на парчета е.

А някой ден, когато срещнеш поглед
със цвят на грах, усмихващ се и плачещ
дали пред себе си ще си признаеш,
че сбъркахме и двамата, сгрешихме.