автор: min4o

Пуснаха ме под гаранция. Не много голяма. Три средни работни заплати. Колко му е. Искат - даваш.
За малко. Може пак да ме вкарат. Кой ги знае какво ще им хрумне... Вие всичките - няма проблем, продължавайте. Ей, ти, ти накъде? Я се връщай тука бе. С теб още не сме свършили. Тепърва започваме, затова хич не бързай. Ти сега какво, я кажи, на колко си години? Осемнайсет, ох-ох, колко неприятно!
Усмивка. Злорада, доволна. Организираност, ред и дисциплина. Дългът е изпълнен. Време е за гордост. И кога ли някой щеше да оцени по достойнство безспорните му заслуги в полза на обществото. Общество - то се крепеше не на друг, на него се крепеше.
Ред. Всичко е наред. Като по план. Колата е пълна. И то за петнайсет - двайсет минути. И бензин спестихме. Бонус.
Значи организацията е перфектна. Така се въдворява дисциплина. Гордост.
Ах, леле, колко съм велик. Гърди - изпъчени, чело - високо, леви - десни, леви - десни. Велик, единствен, отсъждащ, всемогъщ.
Снимка, моля!
Добра работа, браво!, можете да продължите да служите, сержант.
Ма то 'що да му се размине точно на тоя. Пък и на интересен ще ми се прави. Я пак.
И отново. Същото.
Някои го наричат бюрюкрация. Какво му е бавното - има-няма няколко години и може и да ти се разреши проблемът. Независимо дали ти си виновен, или пък не. Справедливост се раздава обаче. Казват... Сега ти си сам. Други няма. Сам вървиш по пътя напред. Само не ти позволяват сам да избираш посоката... Чакаш те да решат, да се разпоредят с пътя ти, с живота ти.
Гърдите отново ги развълнува приятното усещане за величие. Те всички са велики. И трябва да го демонстрират пред някого. За да го докажат.
Сладко чувство.
И аз изпитах едно подобно. Пуснаха ме под гаранция. Не много голяма, три заплати. Колко му е? А аз не работя. Но е за свободата. Срещу нея работя... казват.
Разтревожени лица, Сълзи. Несигурни успокоения. Разочаровани лица, неодобрителни поклащания на глава. Нападки.
Какво ще се случи сега? Какво ще стане оттук нататък. И аз не знам. Честно.
Чакаме. Надяваме се. Глупци. А те искат, тръпнат от възторг, когато някой се моли, кланя се, целува я ръце, я гъзове. ... И с плащане става.
Глупаци.
Браво! Поздравления. Вие сте успели... вероятно имате семейство, кола, работа- и то не каква да е- важна, хора зависят от вас. Ти- тук, ти- там, ти- (а-а, добре, айде...)... . ... Горд, и децата има с какво да се гордеят.
Ето го един. Живее под гаранция. Не много голяма при това. Конституцията гарантира на гражданите си основните права и свободи.
Гаранция за щастието ви.
.
Доживотна.