Смълчан поток сред вълшебните листа,
някак случайно кацнали по златните клони.
И непознатото същество, скрито от нощта,
от него отпива, тръпнещ огън да прогони.
......................
Дъгообразният купол на вечния замък,
усмихващ се под ласката на майката-луна.
И неподвижните пазачи, сякаш дялани от камък,
не допускат и поглед до вълшебните врата.
* * *
Цветно-белите крила на сънищата краткотрайни ,
понесли думи, картини, музика дори.
Отнасят далеч от мене тези приказки омайни,
докато без глас всяка от тях моля- поне за миг остани...