автор: tarassevitch

И рябинка с красными ягодами...

М. Алешковский – "Замерзшая рябинка"


Когато за първи път я забелязах, изглеждаше точно така – като онази "Замръзнала рябинка" от разказа от моето детство.
Есента вече напредваше, а това дръвче все още беше запазило свежи листенца и някакви малки червени плодчета, непокътнати от студа. Странно, как преди не съм го забелязвала, помислих и спрях да му се порадвам. То беше толкова нежно и свежо и плодовете му така ярко се открояваха на дълбоко синьото есенно небе... И всеки път, когато минавах край него, спирах да се насладя на несекващата му хубост.
След това дойде зимата, падна сняг и замрази земята и, макар че, моята рябинка вече не беше свежа като през есента, все още нейната непреходна красота внасяше живот в замръзналия зимен пейзаж.
Неведнъж се спирах и се чудех дали това наистина е рябина – това уж не толкова забележително северно дръвче, което се е превърнало в символ на красотата в Русия, защото остава зелено почти през цялата зима, а плодовете му не окапват почти до пролетта. Но дръвчето не се виждаше добре оттам, откъдето минавах, и наистина не бях сигурна дали е рябина.
После наближи Коледа и весели рождественски песни огласяха въздуха; и всеки път, като минех оттам, спирах да се порадвам на снега и малкото червеникаво дръвче, затоплено сякаш в този студ от песните и коледната украса. Край него витаеше някакво вълшебство. Коледа и Нова година отминаха, а то дори и в най-големите февруарски снегове оставаше свежо и бодро – малък топъл оазис сред студа и снега.
Ето, че дойде март. Дръвчето се раззелени, окичи се с мартеници и аз продължавах да спирам, за да му се порадвам, когато минавах оттам. Това беше моята "замръзнала рябина", събудила се за живот.
Пролетта повя по хълмовете и разлисти листата и цветята. И моето дръвче цъфна. Имаше нещо смътно познато в цветовете му. Като минавах един ден край него, приближих повече, за да ги погледна.
Моята прекрасна "замръзнала рябинка" се оказа ... най-обикновена слива! Най-обикновена джанка, пораснала сама и необлагородена, с бодли и малки червени плодчета... Най-обикновена дива слива, която въпреки несъвършенството си, ми донесе толкова радост и вълшебни мигове през студените зимни дни и вечери! Също като онази простичка рябина от детския разказ, накарала децата да почувстват красотата...