автор: sradev

Изминаха векове,
но беше вчера.
И те и тя се възраждаха,
те я игнорираха,
но времето ги забрави.


Те подреждаха Света.
Тя виждаше бъдещето.
Първият живееше с мече.
Мечето го дари с дете.
Вторият живееше в болестта.
Болестта изяде страстта.
Третия живя с нея.
Тримата си мислеха, че пеят.
Остана нейният сьн.
И детето от мечето.
То също сънуваше.
Покрай символа на разврата.
Помниш съня, не помниш вещицата.
Виждаш написаното, не виждаш духа й.

Ниво -4
Славян