Женското тяло е нещо неповторимо. Извивките му са меки, неестествени, мелодични и страшни. Те обичат светлината, обичат мрака, върху тях тези две начала се съчетават по най-хармоничен начин, раждайки желание и тъга.
Женското тяло е като песен, тиха и нежна, приспивна песен, песен на забравата.
Женското тяло е повик за вечност...
........
Първата си гола жена нарисувах на осем години.
Беше крайно несъвършена. Беше по-скоро като заявка за рисуване на гола жена. Не използвах никакъв модел. Просто маркирах местата на основните части на жената.
Рисунката показах на сестра си, хилейки се, но тя не прояви особен интерес.
......
После започнах да прерисувам.
Първият ми модел бе Венера Милоска, и то не в оригинал, а от една твърде добра карикатура на Кукриниксите. Аз й добавих ръце, оголих краката от драперията.
Отново показах рисунките на сестра си, но тя този път ми се скара, че правя глупости и аз спрях.
Да й показвам рисунките си.
Започнах да ги крия.
........
Рисуването на голи жени първоначално ми доставяше необяснимо, а в последствие – твърде обяснимо удоволствие.
Нямах модели и повечето случаи ръката ми бе водена единствено от интуицията. Основната ми цел бе да се получи нещо съвършено. Тогава аз, разбира се, не си давах сметка за това.
И сега се чудя, дали у мен първо се е зародила идеята за съвършеното и после аз съм я приложил върху женското тяло или е било обратното – женското тяло ми е дало идеята за съвършенството?
.......
Във всеки случай, дали в преследване съвършенството, дали в преследване на тайните на женската голота, аз неизменно употребявах всеки свободен миг за да рисувам голи жени.
.......
Не ми се разминаваше, разбира се и без скандали. От време на време откриваха скривалищата ми с листи от тетрадки, изрисувани с голи жени.
Дори обвиненията на майка ми, че да рисувам голи жени е все едно да рисувам голата си майка не бяха в състояние да ме възпрат.
.......
Е, едно време нямаше много откъде да гледам. Античните статуи, ренесансовите картини... тях отдавна ги бях отхвърлил зад гърба си. Бързо бях осъзнал, че те не дават добра представа за нормалното голо женско тяло. Бяха твърде идеализирани, твърде стерилни, всяка една от тях носеше белезите на епохата си. Честно казано – не вярвах в тях.
По ми беше лесно да гадая за извивките на женското тяло от снимките по модните списания на майка ми. Много повече еротика има в това, да съблечеш една жена с очи, отколкото да я видиш направо гола.
........
Не, че успоредно с това не рисувах и друго. И пейзажи рисувах и животни рисувах и хора рисувах...
Мъжката анатомия ме мъчеше много, докато не осъзнах един прост факт. Ако върху женските мускули насложим и тези, които у жената почти не се забелязват, а у мъжа са хипертрофирали; ако разширим малко рамената и махнем гърдите; ще се получи един твърде добре сложен мъж.
Мъжете ми скоро станаха почти толкова перфектни, колкото и жените.
.......
По едно време бях изпаднал в ужас. Не можех вече да гледам нормално спорт, а като ученик аз много обичах да гледам спорт.
Всяка спортистка я виждах гола и тутакси забравях за спорта. Цялото и спортно майсторство отиваше на кино!
Седях си аз така пред екрана на телевизора, гледах как някаква кънкьорка се носи по леда и си повтарях в транс: “Това е спортистка, тя гони спортни постижения, това е красота, това е лед, облечена е така, защото е кънкьорка. Това, че гащите й се виждат е нещо нормално. Това е спортистка....” - отвратителна работа!
.........
Слава Богу, след като излязох от казармата, вече бях мъж и бе напълно нормално за мен да рисувам голи жени.
Започнах да ги продавам. Заедно с някой гол мъж до тях, за да има справедливост!
Купих си даже истинска анатомия – тази на Бамес!
Е, стои си сега в къщи и събира праха. Още когато я купих, в нея не намерих почти нищо, което да не знам.
.......
Интересно, че първата гола жена, която видях наяве бе далеч от съвършенството, с което окото ми бе свикнало.
Но, сексът на тъмно също си има очарованието и скоро успешно разделих двете неща – голотата при голотата – сексът при секса.
Една гола жена може да се оцени не само с очи, нали... За това си имаме и ръце, и нос, и ерогенни зони...
.......
Уви, скоро дойде демокрацията, а с нея в живота ни нахлу и порнографията.
Братството на художниците се опита да реагира с екстремална голота, но уви, бързо беше победено! Рисуваното голо женско тяло вече не правеше впечатление на никого. В снимковия материал можеше да се види всичко.
Последвалият отврат от порнографията се пренесе и върху картините. За неприлично се смяташе вече да нарисуваш гола жена.
Поне на това становище беше жена ми. Всичките ми картини с голи жени отидоха.... някъде.
......
Сега вече почти и не рисувам. Голото женско тяло се пренесе в действителността. Не бе необходимо да го рисувам, за да го имам. Не бе необходимо да гледам женските списания – еротиката се пренесе по улиците.
Остана ми само... възбудата от рисуването.
Това пропуснах да го кажа.
Всеки път, когато седна да рисувам, независимо какво, и изведнъж започвам да изпитвам неистова нужда от секс! Картината отива по дяволите, вдъхновението отива по дяволите, единственото, което ми се мержелее пред очите е една гола жена.