Всеки път, когато се разделяме
и стенат глухо думите,
превръщайки се във самотно многоточие
...умирам бавно...
...любовта живее...
Когато истината скриваш във усмивка,
а аз на неразбрал се правя
Когато искам сам да съм във тъмнината
и гоня мисли, вкопчен в празнотата
Когато се отронват спомени,
откъснати от вятъра на есенните чувства
Когато тъгата подава ръка и се впива в кръвта ми,
процежда се бавно и запълва сърцето
Когато се руши светът ми-
не с трясък-
тихо,
и пясъкът засипва всичко...
Всеки път умирам
и болезнено е да възкръсвам
Всеки път умирам бавно
Заспивам и сънувам несънувано
май без желание да се събудя
...умирам бавно...
...любовта живее...