Какво търся, след като нямам нищо?
Като шепота на листа,
погалени от нощния вятър.
Сълзата в окото ми,
която никога няма да падне
на земята.
Щастието в сърцето ми,
което никога няма да види
светлина.
Като знак STOP преди края на света.
Навътре. Отвъд омразата и любовта. Още по-дълбоко.
Където съществуваме само ние.
И нищо, нищо няма значение.
Само ти и аз.