Две деца, облечени с шарени, издути от безпосочните ръце на вятъра, ризки, бродят край езерото.
Приклякват внимателно върху опалените от слънцето камъни и оглеждат тънкото лице на водата. Езерото се е протегнало под сноп слънчеви лъчи и по него се смеят ситните следи, оставени от водните кончета.
По-голямото момче рязко се изправи и протегна ръка. Върху нея се бялна кротко камъче, още мокро от водата, но доверчиво полегнало в гънките на детската длан.
- Ето такива трябва да търсиш – плоски! – гласът му надбяга вятъра и накара другото дете да се изправи някак виновно. То притисна с юмруче козирката на шапката си така, че тя почти скри очите му.
- Защо такива, не може ли и от тези? – детето с надежда показа последната си находка.
- Защото аз ти казвам. Затова ! – приключи разговора баткото, приклекна и ласото на ръката му с обичайно движение завърза дъха на вятъра.
Камъчето излетя като насън и три-четири пъти припляска по повърхността, образува невинни кръгчета като малки луни и потъна някъде в средата на езерцето. Момчето се изправи и победоносно отърка ръка в късите си панталонки, после се приведе и взе друго камъче.
Което също беше плоско и хладно – достатъчно, за да не пожелае веднага тайнствения скут на езерото, но и твърде тежко, за да се спаси от глъбинния му зов.