автор: petinka

Два полюса сме, толкова различни -
аз - пожар съм, ти - студен и в скреж.
Но срещнем ли се някъде, от "безразличие"
ще покорим света голям. И със копнеж,

като две разнопосочни магистрали,
обратно на всеки математически закон
в пламъците наши, от любов запалени,
в пресечна точка ще се съберем.

И ще горим - аз в тебе,ти - във мене,
като кристал под пламъка ще се стопим.
Но с него двама заедно в сърцата си
букети от наслада ще си подарим.

Тъй чувствата, облечени като звезди,
с частици красота земята ще залеят.
Безименни тук нека да останем аз и ти,
но песни за любов света след нас да пее.