Ако сега четеш това,
а аз останал съм изцяло спомен,
кажи онези кратички слова,
повярвай, има начин те да влязат в мен.
Ако разливаш буквите ми тайно,
с отпечатък от изстрадани сълзи,
спри да плачеш, погали листата бавно
ще ме усетиш и вече няма да боли.
А когато в сън от спомени закрачиш,
аз отново ще те милвам там,
няма да те пускам и да плачеш,
може и на сън, но няма да съм сам.