автор: Scratch

Без да помислям какво ще се случи,
Аз се изкуших да се влюбя в огромни,
Нечестивокафяви очи,очаквайки там доброта.
Аз ти се кланям-кланям се на ледното безразличие,
Кланям се и на студа ти,кланям се,любими!
Ти си единствен за мен,нима не го знаеш?
Без да помислям,че не мога да пазя старастта си
Само за мен и във мен,
Аз се впуснах в щуро мечтаене,това отвътре гореше,
Но аз се чувствах щастлива-виждах те мой.
Желание и срам-нима това бях аз?
Готова да разчупя оковите(които ТИ ми наложи),
Готова да премина забраните,
Без да помислям,че ти си жесток,
Аз те обичах,обичах,обичах!!!!!!
Обичах и страдах-ще кажеш-това е реална любов.
НЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Мой повелителю,сега те мразя,но по право
Аз принадлежа на теб като всяко следващо завоевание.
Мой боже,поне веднъж би ли ме целунал,
Тъй както го прави в хиляди сънища?
Мой единствени,накрая искам само да знаеш,
Че аз те сънувам и ще го правя завинаги.
Докато смъртта ни раздели!