автор: Amphibia

(редакция)

Просторът е обсипан с мъжки ризи.
Край печката животът свечерява.
Любов. Превърнала се в близост.
И истина. Не мога да спасявам.
Елиза е затворница... в хартия.
Разумна и без капка всеотдайност.
До мивката са струпани чинии.
Изстинала вечеря. Нямам тайни.
Отдавна те разказах в монолози.
В ръцете ми покълваше коприва.
Наместо приказка получих проза.
Не е достатъчна да съм щастлива.
Не е достатъчна да съм ти вечна.
(Загнездена в илюзии светица.)

От книгите отдавна е известно,
че всеки лебед е прелетна птица.