автор: Bonnka

- Добре, защо мълчиш, по дяволите?
Той свиваше пръстите си в юмруци, докато побелееха кокалчетата му и пак ги отпускаше в такт. Незнайно защо е адски дразнещо, когато една жена мълчи. Може би лутането в теории и предположения относно повода не даваше покой. Или защото винаги имаше причина за всяко нещо на земята.
- Няма какво да кажа.
Тя се усмихна по непознат до днес начин. Очите й изразяваха някаква тъга. Загуба. Безвъзвратност. Често пълнеше чашата си с водка а доста по рядко с тоник.
Замисляйки се върху относителността на вероятностите – изглежда пиеше от няколко часа. Представи си я как отключва вратата, хвърля чантата си върху тоалетката в коридора и без да си прави труда да изхлузи красивите си обувки, се насочва към хладилника вадейки от там може би пълно шише с водка.
Кичур коса с плавно движение се изхлузи от хватката на шнолата, като направи сянка върху овала на млечнобялата й шия. При всяко вдигане на чашата, отекваше звъна на гривните й в тишината, което я правеше още по тежка.
- Не сме говорили от дни, защо мълчиш?
Обърна се към него, огледа се в маслинените й очи. Изглеждаше, като купчина дрехи. Тя как ли виждаше себе си в неговите?
- Не сме говорили от година, защо точно сега го забеляза?
Знаеш ли, щъркелите са моногамни, ако мъжкия намери чуждо яйце в гнездото, се събират цяло ято и убиват женската.
- Защо ми казваш това?
- Не знаеш ли? Защо не ме попита никога, къде съм била, когато се връщах посред нощ? Нито веднъж не ме попита кой ме търси през нощта. И защо са тези чести, дълги командировки.
Представи си усмивката й насочена към другия. Ръцете му, които бавно се спускаха от раменете надолу…..събличайки я. Представи си настойчивите му устни, които докосват врата й. Нежните думи, които шепне в ухото й. Пръстите на другия рисувайки по татуираното слънце на гърба й. Слънцето, което той създаде с неговите ръце и с нейната болка и нейната кръв, която се сливаше с контурите и сенките.
- Винаги съм искал да се чувстваш свободна, а не да си в оковите на обясненията, които чакам да ми дадеш.
Сърцето му бясно препускаше, очакваше го. Знаеше какво ще последва. Чакаше от толкова дълго време, тя да го погледне като преди. Да говорят за ежедневните неща вечер пред телевизора. Да се излежават през почивните дни почти до обяд и да хвърлят чоп, кой ще отиде до магазина. Чакаше – душата й да се върне отново при него. Без обяснения, без извинения, все едно никога, нищо не е било.
- Защо никога не ме попита – дали те обичам? Само четири думи: имам нужда от теб. Защо ме оставяше да те лъжа?
- Оставих те на свобода, ти не ми принадлежиш. Ти си свободна, ако искаш да си с мен ще бъдеш ако ли не – какъв е смисъла от думите.
- Аз отчаяно се нуждаех от ревността ти и от негодуванието ти, и от желанието ти да бъда само твоя.
Очите му се напълниха със сълзи обърна глава към вратата където чакаха два сака. Безполезно е, тя го е решила за какво са разсъжденията. Отиваше си, така както бе дошла – без думи.