автор: babazlata

В морето чувствай моя допир нежен,
и моите целувки в капки затвори,
вземи жарта от погледа ми черен,
и в нея изгори, за да ми бъдеш верен...

И замък направи от пясъка на моята душа,
и в него приюти се след деня си тежък,
косите одрежи ми без да те е страх,
и с тях ще те превържа към съня си...

И щом си тръгна, от инат и гняв крещи,
сърцето ти от мъка да се къса- изтръгни го,
и в неговата кръв ще видиш мойте устни,
и в черната ти болка моите очи те парят...