Успокой неспокойните ми мисли,
Приспи страшните видения за смърт,
Целуни побледнелите устми,
Изцели раните ми от счупено огледало...
Смъртта дебне зад ъгъла,
Нека чуя от теб,че това е лъжа,
Нека само го видя в очите ти-
Детински глупашки е,да,
Но аз искам да ме увериш,че е така...
Страх ме е,но ти знаеш.
Страх ме е да не умра така млада,
Страх ме е-в рая няма място за мен,
От дебрите адови ме прокудиха-бях твърде добра...
Не знаех,че ще ти го кажа,
Не вярвах,но ти си моят нов бог!
А аз съм един паднал,пълзящ ангел,
Презрян от светци и от грешници.
Ти не ме презираш,нали?Кажи не!
Защото аз те обичам!Разбрах те и те обичам!
Почувствах те,вникнах в теб,осъзнах те...
Няма да умрем,щастливи сме!
Нека само бъда твоя.Нека само да усетя,
Нека само да се слея с твоята плът и твоята кръв,
С твоят грях и твоето приношение...
Никой друг няма да бъде,но ние!
Докосни ме.Усети ме.Стопли ме.Остави ме.
Само този миг!Той ще пребъде завинаги...