автор: Scratch

Като тих пламък,
Роден сред тъмата,
Като златист изгрев
И син ден,
Ще изчезнем тихо,
Дълбоко във мрака
Безкрайно студен.
Понякога искаме
Само да живеем-
Диво,щуро,само за днес,
Друг път живота ни
Уморява,унищожава от вътре,
Притиска гърдите
В жесток възел.
Ние сме други-
Различни от цялата
Огромнса,пуста,сива тълпа,
Ние сме свойствени-
Безкрайно щастливи,
Упорито красиви,
Живи,свободни и диви!
Свободата дари ни
тринадесет богини
всяка да бди
само за нас.
Защото искаме да сме такива!
Ново поколение-
Рожба на стари идеали
И жив вятър.
Ще бъдем безсмъртни,
Стига да искаме,
Дори и да не сме вече живи...