автор: TheBloodThirstyBunny

Не знаеш кой си? Да не са убили мечтата в теб... Не, човече, не! Не бяха те! Ти сам потъпка всичко. С боси крачета заскача върху мечтата и погаси всякаква надежда.
Онази вечер, сякаш всичко беше реално, нали? Не съзаваш ,че сънуваш. Ден след ден, сякаш Не ти изживяваш живта си. Сякаш машинално секундите минават, а ти гледаш отнесено в една точка. Иска ти се да спреш... да спреш времето, защото тези години- отминаващи те толкова бързо - те те объркват нали. Мечтата може би не е изчезнала. Пазиш си я дълбоко в теб! Мислил ли си някога относно Великата ти Мечта... Колко нереално изглежда всичко нали. Сякаш за секунди дърветата сменят листата си. Ето го разцъфва, в следващия момент зелените листа те карат да се усмихнеш, лятото си отива и открадва листата. Есен е! Усещаш ли лекия хлад , който изпълва душата ти?... Сякаш ден след ден става все по- тъмно, не само около теб. Смрачава ли се или усещаш, колко бързо живота ти се изплъзва през малките пръстчета. Докато кожата се набръчка и... мамка му... идва моментът. ТИ ЗНАЕШ КОЙ СИ! Хах... късно ли е ?
Ето ... идва моментът на равносметката. Всичко ,което си постигнал ,и което си направил в краткия ти животец се събира пред очите ти. Обикаляш едвам едвам стаята понакуцвайки и лягаш в леглото , отново уморен от минутите разходка, в самотното помещение." Какво постигнах?" Всички онези мигове, които не си оценил, цялата болка, всичкото щастие скача в главата ти ... И този въпрос вече не е така безсмислен... Казваш си "аз живях"... И наистина... Аз живях! ....