Тя жадуваше усните му , а той да я усеща до себе си.
Тя се взираше в очите му, а той я гледаше с любов.
Тя жадуваше усните му , а той да я усеща до себе си.
Тя се взираше в очите му, а той я гледаше с любов.
Без да очаква нищо. Той просто искаше да я обича. Желаеше да знае, че тя е тук, усмихва му се и няма намерение да си отиде. Малкото огнено кълбо се скриваше в морето, а те просто седяха там - на кея. Гледаха се и не проронваха дума.
Страстният им танц бе запалил искра, а искрата се бе разрастнала в пламтящ огън. От задължение всичко бе станало... просто игра, а понякога играта придобива странни правила. Странни дори за съдбата.
Слънцето между тях сякаш се опитваше да ги раздели. Само то бе застанaло между желаният момент.
Всичко беше в безкрая, а безкраят бе приказка - жадуван миг , дъждовни капки в летен ден. Миг сред нищото и нищо в мига. Просто усещане, познато чувство разкъсващо ги. Леко любопитство...
Приведе се, докосвайки нежните й устни. Дари и това, от което имаше нужда. Неочаквано, изненадващо, но толкова истинско. Вплете пръсти в искрящите й, от слънцето, коси. Леко плъзна ръка по кръста й , притискайки я към себе си. Имаше я до него... и времето спря!
* Един миг във вечността... изпълнен с болка - Всичко бе просто сън *