автор: mirabo

Бялата пролет
Пристъпва едва
С нежни цветя
Във ръка,
Сиви дървета
Поклащат глава:
-Рано е, рано сега!
И между тях
Със зелени очи
Леко намигна ми ти,
-Малко е мрачно,
Но нека вали-
Шепнат наболи треви.
Стари огради
Поскръцват едва:
-Рано е, рано сега!
Дворове сънни
Отмятат снега
Жадни за птичи ята.
Сиви кумини
Пушат с лула:
-Рано е рано сега!
Слънчеви зайчета
Хрупат леда.
Кой ще спре Пролетта?!