автор: sinner

Глупаво малко момиче,
кога ще пораснеш, кажи?
Или просто обичаш
да те боли...?

Все едно си говориш,
а друго се случва с теб,
май със себе си спориш
или вървиш против теб?!

Все бягш - така неуморно
все търсиш - незнайно какво,
а щом намериш някъде остров
той потъва под теб и какво..?!

Побягваш отново да търсиш
но нещо потъв с острова там
и нещо от теб се откъсва внезапно,
а гласът ти остава по - ням.
Очите по-празни и мислите пусти
душата превръща се в храм
на преглътнати болки и чувства
забравени там.

И гробница става сърцето ти
в нея погребани вече лежат
любови, умрази, слова неизречени
чувства красиви горят
и ти на тази клада обречена
се изправяш и тръгваш без тях.

12.08.2003г.