автор: TheBloodThirstyBunny

Можеше да бъде толкова мил и добър. Видя го в погледът му. Отдръпна се рязко!
-Не разбираш ли! Обичам те....- прошепна той.

-Ти не можеш да обичаш...
Нежно я хвана за ръката и я дръпна към себе си.....
-Знаеш, че мога...
Вгледа се в сините му очи.... Как можеше да бъде толкова чаровен? Каква ирония на съдбата. Смъртният й враг я обичаше. Този,който тя трябваше да убие. Така й беше заръчано... още преди 3 години... така беше заръчано и на него. Естествено опитите не бяха един или два... Толкова пъти се бяха сблъсквали в опасната си игра, с опасни правила.
Мястото... толкова подтискащо... Парк ли беше това и къде му бяха хората? Да, наистина ... вечер беше. Толкова огромно, а дърветата сякаш я задушаваха с броят си. Лампите... нима само толкова светлина можеха да отделят или и те като нея се страхуваха да излъчат цялата си същност.
И беше ли лесно всичко?
Познаваше го от малък...Беше злобен и надменен. Винаги беше мислила, че не е способен да чувства. Прекара седем годни от живота си в едно училище с него, наблюдавайки го. Мразеше го заради това което беше... заради начина по-който се държеше с околните... Мразеше го, защото винаги бе мислил, че след като е красив може да притежава всичко... Мразеше го, от както се нанесе срещу нейният дом... Още когато го видя да пресича прага на съседската къща....
Пътищата им се разделиха. Тя започна работа вплетена в тайна ,а той оплете живота си воден от алчност... И ето... бе й възложена задачата, а кога щеше да и с евиди краят и кой щеше да е победител. Всичко до този момент бе мистерия.
Беше прикована в прегръдките му. Стискаше я здраво сякаш ,за да не я изгуби... Да не се отскубна и да побягне...
Загледа се в него.Беше по-висок. Русата му коса -падаше на къси кичури, пред очите, придавайки му повече чар от нужното... Беше по-красив от всеки друг, но и по-жесток....Понякога се чудеше дали има сърце.
Избута го силно!
-Остави ме. Просто... просто ме остави....Не искам да слушам омайващите ти приказки...
Той държеше ситуацията в свои ръце...Знаеше ,че тя има задача. А тя не осъзнаваше защо той не работеше по неговата - премахване на пречките! Защо не изпълни целта си?Защо й казваше тези лъжливи думи? Беше ли възможно всичко да е истина...Той да я обича!?
Толкова пъти животите им се преплитаха, сливахе се в едно, а после рязко поемаха по различни пътища. Толкова често те двамата бяха ставали едно цяло, забравяйки време, място, амбиций...съдби. Уж водени от страст,а всъщност чувства ги разкъсваха. Сякаш никога не са се виждали, а познаваха душите си до болка.
-Не бих те оставил да избягаш и този път! Не знаеш какво ми е. Всяко твое действие, движение... толкова непринудено и неочаквано. Всеки жест , толкова мил за мен ,а всъщност нож, прорязващ ме. Ту ме искаш, ту бягаш от мен - водена, не от любов ,а от дълг. А към кого е този дълг?... Защо не послушаш сърцето си, а се водиш от нечии команди. Не разбра ли ,че е безсмислено... Изпълнявахме- да! Борехме се за чуждата кауза, приемайки я сякаш наша... Но до кога ще бъдем кукли в ръцете, на чуждите интереси. - Замълча взирайки се в прекрасните и насълзени очи. - Убий ме! Разкъсай ме като гладна вълчица, попаднала сред беззащитни сърни. Нищо няма да се промени, а аз ще продължавам да седя тук... и да те обичам... дори и да не вярваш.
Истината беше ,че и тя го обичаше...Обикнала го бе с времето. Винаги в нея се запалваше една искра...странно чувство , когато го видеше... Дали това не пораждаше и онази така силна омраза в детството й, и дори малко по- късно. Може би това така силно чувство се бе породило в нея, не защото го чувстваше наистина, ами защото й бе налагано, толкова време. Той беше "лошият" , а тя тази , която ще раздаде правосъдие. Може би го мразеше, защото бе единственият успял да открадне сърцето й. Хах...изкусен крадец, но само на материално ли? В този момент жадуваше за една целувка, искаше и се да избяга от всичкото това напрежение.
Бавно и несигурно ,завършил речта си, се впусна в опасна игра - приведе се към нея, за да вземе това, което смяташе за негово. А тя.... тя отново усети топлите му устни върху неините ... и отново , както всеки път, когато "гоненицата" помежду им, се превръщаше във страстен пламък, потръпна в прегръдките му.
Изпита ужасната нужда да се отдръпне, сякаш правеше нещо нередно...Нередно ли бе да е щастлива? Сякаш мина вечност, а бе само миг... приковала студеният си поглед в очите му... толкова преправен. Внезапно се обърна и побягна по пустата,мрачна алея - спонтанно - водена от обърканото си сърце.Можеше ли да остави момчето, което винаги е притежавало душата й ...Можеше ли да бяга вечно от мислите и чувствата си, да забрави за него? Лесно бе да съобщи ,че е мъртав.Той да смени имато си за пореден път и да избяга, а тя да се мъчи в собствените си спомени. Дали той щеше да й позволи? И тогава осъзна... Наистина го обичаше. Също толкова спонтанно забави лекият си бяг и просто спря. Смирено... като непослушно дете очакващо наказанието си. Обърна се бавно и го погледна, а той тръгна към нея...
-Единственото ,което искам е да си с мен...Не искам нищо друго...Готов съм да се откажа от великите обири... Да се откажа от всичко.Просто бъди до мен! - Искрен... той беше искрен като никога . Не го беше виждала толкова отчаян...
Странно, колко много може да ти даде една малка целувка.Как може да промени живота ти. Събуждаш се като смяташ, че всичко ще върви по план....Докато една целувка не обърка всичко...И не промени светогледа ти. Не го обърне на сто и осемдесет градуса....
Тогава тя му дари единственото ,което протежаваше - мига във вечността и многото любов,която се тъеше в сърцето й!