автор: zvezdi4ka

Аз исках само
да си ми компас,
когато няма път напред,
а всички мостове назад са изгорени.

Аз исках само да си ми посока
във бурята на тоз живот-море,
когато са крилата изморени.
Аз исках прекалено много...

Сега сама съм капитан
на този кораб,мятан от вълните.
Научих се,че мога и без теб
да нося бремето на дните.