автор: Dimi

Оживяват старите спомени,
натъжени, заплакват очи.
Уморени от светски купони,
зафлиртуват другарски мечти.
Заповтаряли скъпи учители
с побелели от болка коси,
търсим прошка, с години изпитвала,
раздвоените горди души.
Помъдрели от къси късмети,
насадили гора от платна,
не похвала пресече ви пътя,
ни медал на гърдите трептя.
Сега ви виждам ретроскъпи,
изричащи забравени слова,
и мирисът на риванол ме блъсва,
от посинели лакти и вина.
Обичам ви, със ризи светлосини,
с разрошени от вятъра коси,
със ружите, поемали с години,
отронваните влюбени сълзи.
Ще ви запазя кътче във сърцето,
ще изрисувам с надпис всеки стол
и в клас ще бъдем пак съученици,
сплотени от учител строг - живот.