автор: Soemia

Поли откровено не я разбираше... С Мари се оказаха съквартирантки някак случайно, докато чакаха разпределението пред кабинета на домакина на общежитието. Заговориха се и се оказа, че никоя няма точна идея с кого иска да бъде. Мари й стана интересна с дънковия си комбинезон, ярко червена коса, пиърсинг на носа на не особено красивото, но изключително нежно лице. Беше развила пиетет към тези лица от целувките на какичките по устните й в квартала под липите.
Поли не беше лезбийка в чистия смисъл на думата, просто психиката й тогава беше почти момчешка като изтърсачето в бандата на батко й. Кварталните отварачки я целуваха наред с момчетата и тя разви подобно на момчешкото влечение, но също така попи и презрението им към този тип жени. Мари й стана интересна като другата тенденция на шантавите пубери, почти еднакво изглеждащите момчета и момичета с цветни коси, които подритваха хекчета и лочеха бира из парковете, а в тъмните вечери бягаха от кубинките на “бригадата” на Змея Гошо, наследил като тартор брат й. В началото беше забавно. Нямаше нищо от грубиянщините на тайфата й, цял нов свят. Времето беше оцветено от един почти хипарски начин на живот с всичката му добронамереност и любов. Но трая само няколко седмици. Разговорите много бързо станаха кухи, идеалът беше наркоманската хаотична мисъл и чудатостите, но търсени съзнателно като самоцел. Самата философия, на тревата, на автостоповете и на големите компании в които хората лесно влизаха, но и лесно и без последствия излизаха, не й допадаше никак. Милият й батко - кварталното бандитче - отиде да учи нещо реално, за да не свърши на парчета в найлонов чувал, както се случи на някои от детските им идеали, а тези хорица си живееха като божии птички.
Поли постепенно се сближи с един от партньорите на брат си в “чертожната мафия” - Алексей учеше в друг университет, но момчетата с по един чифт дънки в гардероба и червени връзки на кубинките се поддържаха, за да заемат след време мястото на родителите на Мари. Само идиот можеше да си помисли, че безкрайните фестивали, пътувания, тревата, коката, снобските “рейвърски” заведения и целия лайфстайл на съквартирантката й са по джоба на средния родител. С Лео беше страхотно и Поли честичко преспиваше в стаята му, но предпочиташе да остане съквартирантка на Мари, отчасти защото и тя беше доволна от честата й липса, отчасти защото от благоприличие не можеше да се нанесе при приятеля си, макар че съквартирантът му редовно “хъркаше” дълбоко при “студентските тройки”. Честно казано й беше забавно и любопитно да наблюдава тези всъщност интересни хора, които Змеят мразеше с подозрителността на българин и завистта на момче от крайните квартали.
Всъщност далеч не всички бяха богаташки дечица, пък и богаташ в България си беше относително понятие. Мари и подобните й си събираха придворни, които се стараеха да наподобят стила им, но принцесите винаги държаха козовете кое е вървежно в момента. Поли сама по себе си също беше принцеса, но от друг тип. Последният път, когато ходи някъде с тайфата на Мари, беше на Ивайловградската стена. Студентите с гръмко звучащи специалности в престижни университети с учудване и снизхождение гледаха как красивото, но според тях без стил, момиче прави снимки на съоръженията за хората на брат си, които не можеха да си позволят екскурзия с познавателна цел. Вечерта започна нещо като оргия, Мари определено не беше моногамна, но наистина подобно безредие въобще не би се събрало в нормален ум. Всъщност бандитската любимка доста бързо си направи заключението, че “рейвърки” стават момичета с някакъв дълбок проблем или комплекс. За съквартирантката беше трудно разбираемо, но за останалите момичета беше ясно – виолетовите коси просто прикриваха невзрачността им, която разпуснатият живот трансформираше даже в някаква апокалиптична уродливост. След като си начесаха нагона, фаворитът на Мари реши да отвори смотлата, нещо отказвано или невъзможно за най-големите бабатити в квартала й. Бяха на една ливадка край града и Поли побягна към пощата в центъра. Момчето беше и пияно и друсано пък и задоволено и едва ли би опитало да я изнасили, но паникьосаната Поли бягаше бързо, затвори се в една телефонна кабинка и по навик с картата за спешни случаи набра мобифона на Змея. Искаше тежкият му глас да стресне някого в заспалия град, но последвалото надмина очакванията й. По-умният от много подобни Змей се оказа доста наблизо, търгуваше нещо прилично на Свиленград, каза й да не мърда от кабинката, а след малко повече от половин час тежък джип спря пред безмълвната поща. Треперещата Поли само му посочи и без това лесния за забелязване огън на ливадката. Гошо и охраната му добре се позабавляваха, скъпите обувки оставяха не по-лоши следи по ребрата от скинарските кубинки. За чест на добичетата му счетоха, че им е под достойнството да си мърсят патките с дрогирани кучки, те си падаха по третия тип принцеси – глупавки селски момичета с вид на поп-фолк звезди. След този случай Мари оцени, че на света действат и други закони освен парите и връзките на баща й и я призна за равна, а Лео стана ако не желан, то респектиращ гост на купоните в стаята им.
Тази вечер купонът беше в читалня. В общежитията читалните отдавна не се използваха за четене, както кухните за готвене или сушилните за пране. В празната стая, вмирисана на пластове омесена с водка и ракия цигарена пепел, бяха домъкнати от някъде три ученически чина, върху които наетият от Мари “джедай” си беше разпънал техниката. Пиене всеки си носеше, но Мари беше и накупила, защото придворните й освен нея, боготворяха и муфтата. Лео като истински мъжкар пожертва седмичната си издръжка за литър водка, кутия прасковен сок и две кутии от любимите й на мирис “Виктори Лайтс.” Поскачаха малко на поредния крясък в електронната музика. Макар че носеше на пиене като човек с руски произход и можеше спокойно да си върне шишето в себе си, Алексей не пи много. Утре беше великият му ден, щеше да защитава дипломата си. Поли не се съмняваше в резултата, но знаеше и продължението. Лео беше беден, много беден, а беше и реалист и знаеше, че в бедността любовта им няма да издържи. Бяха се разбрали тази вечер да е прощалната, след седмица той заминаваше нанякъде по каналите на баща си и за да си спестят ужасната болка, разбраха се да си забравят и координатите.
Висок и тънък като върбова фиданка, любимият й пушеше опрял глава на прозореца и загледан в розовеещата Витоша с две чашки пред себе си – не пиеше отвертка. Поли се промъкна между скачащите идиотчета, които я загледаха мазно, прегърна го през кръста и опря главица на широките му рамене. Изглеждаше й като поанта, прекрасна възлова точка в декор за филм на ужасите. Много красив, много умен, много благороден сред един напълно оскотяващ свят, първата й любов, първият й мъж, а след няколко часа щеше да го загуби. Нямаше да отиде на защитата му, за да не го разсейва и щеше да разбере за великия му момент от снимките, направени от брат й. Внезапно Лео се дръпна, смачка фаса на пода, гаврътна на екс цялата чашка и вдъхна мириса на една соленка.
“Юлско утро, да погледаме слънчицето” – поведе я към покрива на блока.
На покрива завариха още няколко двойки, някои понапреднали с материала. Мари беше в обятията на поредния фаворит, а около тях се въртяха две паленца, позагубили надежда да намажат. Поли потрепера от сутрешния хлад, но на въпросителния му поглед кимна утвърдително. Лео се ориентира в обстановката, и я помоли да почака, а сам слезе до стаята й за някоя дрешка и одеяло. Междувременно Мари и кавалерът й се разгорещиха, а и палетата се вредиха за някоя ласка. Един ненаблюдателен кибик и предложи фас трева и я изгледа подканящо, но не се обиди на отрицателното кимване. Лео се върна с две одеяла, деликатен по природа не посмял да бърка в гардероба й. Предложи й якето си, сам се наметна с едното одеяло, а другото нагънато на възглавичка сложи на един комин, вдигна любимата, сложи я да седне, обви тънките си силни ръце около раменцата й и двамата се загледаха в разширяващата се червена лента. Зад тях започнаха да се чуват плясъци и сладострастни стенания – юлското утро не беше на плаж, но всичко друго си беше на мястото.
“Хайде, Паолаааааааа” – погледна към Мари, която беше възседнала едното пале, мляскаше другото, а мъжът й я “заваряваше”. Бяха се разбрали, че сексът между тях свърши. Поли погали с палче дланта му. Зад нея се чу хъхренето на Мари и грухтенето на заварчика. Палетата май вече бяха изгорели.
“Ще умра утре” – проплака Поли – “ще остана самичка...”
“Ние сме живи мъртъвци в този свят...”
Лео я обърна с лице към него, а тя го обви с крачета. Целуваха си скъпите лица, гарвановите им коси се вееха от ветреца и се сплитаха в тежки кичури, за последно тя усети живота му в себе си, болезнено голям и горещ, той я подмяташе като играчка, като кукла. Туптене в ушите, направо в мозъка... Одеялото вече не прикриваше рамената й, но милият ревнивец не искаше никой да види и сантиметър от благините й. Небето почервеня и се взриви, първи път, втори път, трети... Не помнеше вече колко. Ток протичаше през гръбнака й, искаше й се сега сърцето й да спре и тя се гърчеше за пръв път в това сладко умиране.
“Слънцето, милички” – Мари се спусна последна в люка на асансьорната шахта.
Лео я обърна и обгръна отвсякъде.
Лешниковите и черните очи се впериха в червеното.
“Благодаря ти” – прошепна изнемощялата Поли – “Обичам те!!!”
“Обичам те!!!”
Лео ускори я тя се потопи в пухкавия пурпур на съзнанието си и слънцето в очите. В един миг той потрепера и я притисна към себе си и след няколко секунди тя усети, едно, две, три ... десет.... Загуби съзнание. Накъде някой я издърпваше през люка, носеше я на рамо по желязната стълба, после на ръце към стаята, чу трясък от разбита врата, положиха я в леглото й, шум от юмруци по нечии челюсти, ревливи протести и търкаляне по стълбите, ритници и нови юмруци, истеричните крясъци на Мари, плесник, нищо.... Целувка по челото... Нищо...
Събуди се с Мари в леглото. Съквартирантката й беше с посинено око, но изглеждаше странно щастлива. Целуна я по устните.
“Ще умра, Мари, няма да го понеса!” – Мари я погали по гърдите и пак я целуна.
“За такъв си заслужава да умреш, направи моите на пюре, а и мен ме светна в пачата. Искаше утрото ти да е юлско, чисто и твое” – Мари се пресегна към тоалетното шкафче и подаде бутилка вермут – “ще оправим сесията някак, обещах му да се грижа за теб... Аз ще съм ти мъж, ти на мен жена, може и през ден” – Мари се опита да се изхили по нейния циничен начин, но нещо не се получи.
В този ден Поли загуби сърцето си...