автор: babazlata

Последна вечер, последна, макар, че не е имало друга, но все пак последна, а не единствена, защото въпреки, че не е имало първа всичките ми вечери са ти принадлежали, изцяло, болестно изцяло, лудо и безумно.
Последна, но не последна като от филмите. Болката е реална и убива всякаква романтика, не, тъжото не може да е романтично, не и когато сърцето ми не просто се обръща, а изчезва.
Пушиш, тишина, защо ли да говорим, по дяволите разговорите, така искам да те сграбча, не ти искам думите, искам дъха ти, докосването ти, да го пазя, да го пресъздавам в мрака, в самотата си. Не издържам, не и вече. Аз не те искам, искат те сетивата ми, всичките, искам да усетя уханието ти, да те вкуся, да те докосна. Вземам ти рязко цигарата, дърпам си веднъж и я хвърлям, стига си целувал никотина, опитай по- страшната отрова- мен. Стенания, рай, за последно, усещам пулса ти по ръцете ти, другото не е важно, другото го няма, нека не мислим. Изведнъж нещо ме прихваща и питам:
- Обичаш ли ме?
- Не.
- Тогава спри.
- Защо, искам те повече от всичко друго.
- Как ме искаш без да ме обичаш, аз те обичам до болка, до лудост, от дете, винаги, колкото повече те обичам толкова повече те искам и знам, че не мога да те обичам повече от това, защото бих се превърнала в твой ангел, а не в твоя любовница
- Не те обичам и затова те искам, колкото повече те желая, толково повече изчезва любовта. Не те обичам, но те искам повече от живота си.
По дяволите, винаги съм знаела, че не ме обича, сега обаче съм готова да жертвам най- хубавата нощ в живота си, само и само, за да ме помни завинаги.
-Аз искам любовта ти, не мога да чакам вече не, не и да се боря с морето и сирените, които те отнемат всеки шест месеца. Знам обаче , че ще си винаги в сърцето ми, защото така и не ми даде любовта си, така и не нахрани моята обич. Аз обаче сега няма да нахраня желанието ти да ме имаш. Представяй си ме цял живот , представяй си как правим любов и се чуди какво щеше да е да си с някой, който те обича, защото никой няма да те обича като мен.
След седмица чух камбаните, сватбените, а ти беше в морето със сирените. Виждаше лицето ми в техните лица, моите коси те галеха докато ги любеше, нали...