О С М А Г Л А В А
Мишо и Дебелия Мазен Ревизор на Антимонополния Законодател.
Уточняване на понятието “крокодилски сълзи”.
Сблъсък с човешките права на мишките.
Защита на мишите права на тъщите.
/ Много тъжна глава... Ако имате избор – не я четете. /
- Мяу, че се дебел!
- Мяу, че си мазен!
- Ей, да не те обидих? – каза Мишо на Дебелия Мазен Ревизор на Антимонополния Законодател.
- Да не би да са те доставили да осигуряваш мазнинка за пържене на мишки? – облиза се очаквателно нашето котараковеликанче, защото американската мишка, които току-що бяха хапнали със Стария Проскубан Котарак, за да отпразнуват запознанството си, се беше оказала малко нещо мършавичка…
- Няма нищо! Опитвам се да се приспособя към ориенталския ти вкус! – дръпна от наргилето си Дебелият Мазен Ревизор.
- Затова ли си с наргиле? – реши да не се засяга че го нарекоха “ориенталец” Мишо – все пак той пръв нанесе обида, не е ли така? А котараковеликанчетата имат изострено чувство за справедливост, ако сте забелязали вече.
- Затова. И за да отговоря на представата ти за Дебели Мазни Ревизори... –допълни Дебелият Мазен Ревизор.
- А какво налага да й отговаряш? – заразпитва, за да спечели време да се ориентира в ситуацията, Мишо. /Той вече започваше да разбира накъде отиват нещата – така е, когато те нападнат Дебели Мазни Ревизори... /
- Това, че в най-скоро време ще ти поискам нещо? – изгледа го Ревизорът. Доста изпитателно, както се стори на Мишо.
- И какво толкова? – не се предаваше още Котараковеликанчето.
- Всеки иска нещо!
- Друг въпрос е, дали ще го получи! – намекна твърдо Мишо.
- Аз винаги го получавам! – уточни Ревизорът.
- Затова изглеждам така отвратително!
- Да осигуря на длъжниците си утехата, че са ми дали моето – но поне са се отървали от мен... – отрони неочаквано сълзица той.
- Но аз не ти дължа нищо! – удиви се Мишо.
- И недей да ревеш!
- В случая не помага! Мяу! – прибързано реши че се е справило със ситуацията котараковеликанчето.
- Но аз не рева! – ухили се Ревизорът.
- Това са крокодилски сълзи!
- Елемент от ритуала, де – уточни той.
- А какво е крокодил?
- И не ме ли занимаваш с глупости?
- И нямаш ли си друга работа? – възропта Мишо.
- Уточнявам за последно – уточни Ревизорът.
- Крокодил е мацка със сини очи.
- На която кръвта е заменена с алкохол... – намръщи се Ревизорът.
- А какво е “алкохол”?
- И какво общо има с ИнтерМЯУ? – озадачи се Мишо.
- Защото аз съм влюбен! – изтърси той.
- Не е добре да си влюбен! – не води до данъчни облекчения... – светна го Дебелият Мазен Ревизор.
- Дори – точно обратното – правиш разходи, които никой Дебел Мазен Ревизор няма да признае за инвестиция! – върна се в терминологията на Дебелите Мазни Ревизори той.
- А “крокодилски сълзи” е онова, което се пролива, преди Великият Програматор
да те лиши от достъп до “ИнтерМЯУ”... – проплака Ревизорът.
- Сега те разбрах... – промърка съчувствено Мишо.
- И какво трябва да направя, за да не те лишат от достъп до “ИнтерМЯУ”?
- Нали се познаваме, де – оправда се котараковеликанчето.
- Нищо лошо не си ми сторил...
- Все още...– застрахова се то.
/ Или поне се опита... /
- Но ще ти сторя! – призна Ревизорът.
- Или поне се каня... – окончателно се разрева в предчувствие за вина той.
- Трябва да станеш шпионин! – сподели без надеждица за успех Дебелият Мазен Ревизор.
- Да долагаш къде ни прецаква Великият Програматор!
- Но аз съм Влюбен!
- А Влюбените не могат да бъдат шпиони, защото са много наивни! – констатира без всякакво очакване за контрафиле от мишка на скара Мишо.
- А Великият Програматор осигури писта за любовта ми – не е морално да долагам срещу него!
- Но ти наруши човешките права на мишките!
- И се налага да те санкционирам! – оплака се Ревизорът.
- Мишките не могат да имат човешки права! – заинати се Мишо.
- Не и от гледна точка на Антимонополния Законодател... – вметна Ревизорът.
- Българските мишки се обидиха, че Вие с Проскубания Котарак похапнахте само американска!
- Ние с какво сме по-лоши?
- И не ставаме ли поне за мезе за бира? – изцъркаха те – напомни Дебелият Мазен Ревизор.
- Не съм им нарушил правата!
- Защото съм влюбен в мишка! – изненада го Мишо.
- Малко е ветеринарен доктор, кръвта й е заменена с алкохол, не че знам за какво става дума, но щяло да ми хареса! – довери се на сините й очи той.
/ И не беше първият, който се подлъгва от сини очи с алкохол – аз и без алкохол съм го правил... /
- Хитър ход! Досега никой не се беше сетил! – възхити се Дебелият Мазен Ревяизор.
- Котарак на име Мишо да се влюби в мишка!
- Опрощават се митнически такси...
- Забележително!
- Сега остава само да обясните защо сте така тъжен...
- Няма логика – при толкова спестени данъци е по-нормално да се ухилите!
- Няма логика! – приключи Ревизорът.
- Има логика... – вметна Мишо.
- Американската мишка, която похапнахме със Стария Проскубан Котарак, за да отпразнуваме запознанството си, се оказа Майката на Любимата ми!
- Откъде можех да зная? – изтъгува Мишо.
- Забележително! – повтори се Дебелият Мазен Ревизор.
- Вие наистина сте Уникален!
- Никой досега не се беше досетил в името на Любовта да си изяде Тъщата!
- И да си спести Тъщата!
- Забележително!
- Възмутихте ме с Вашия Формализъм! –изнегодува Мишо.
- Като е така, сам се оправяйте с Началника си!
- Аз си изядох Тъщата – но тя беше Единственото Живо Същество, което вярваше в мен!
- И ми е мъчно... цитира автора Мишо.
- Ами да я съживим тогава? – предложи Дебелият Мазен Ревизор.
- Щом ще си платите данъците...
- Е, не ми е чак толкова мъчно... – отметна се Мишо, и много щеше да съжалява, защото тъща му беше единственото живо същество, което още вярваше в него.
- Независимо че беше я изял в незнанието си.
- Но тя щеше да му помогне да си плати данъците.
- И никой няма право да оспорва мишите права на тъщите!
- Особено ако те /тъщите/ вярват в бъдещето на зет си...
- Има ги и такива...
- Съжалявам, че те накарах да чакаш.... – извини се на тъща си Мишо.
- Няма нищо – обади се най-неочаквано от корема му тя.
- Нали внукът ми стана Програмист!
- Което си беше и самата истина, но не всяка тъща има нервите да трае толкова дълго.
- За което й благодарим и двамата – така де, не всяка тъща...
- И не всяка баба...
- Но има ги и такива – и не само в приказката за ИнтерМЯУ, да ги поживи Бог.
- Ако го има...
- Мяу!
- А тъщите очевидно са неизтребими...
- Дори в ИнтерМЯУ!
- Мяу!
/ В интерес на истината и двете ми законни тъщи бяха много свестни. Дори – малко повече от дъщерите си. Но тъщите е редно да бъдат оплювани – това във Виртуалния Свят се нарича “инерция на мисълта”. Което идва да ни докаже, че инерцията на мисълта е вредно нещо – и не само във Виртуалния Свят. /
Та ако ми е необходим някой недостатъчно свестен – ползвам огледало.
Ха-ха!
...Но това е друга тема.
А нашата е ИнтерМЯУ, ако не сте забравили вече.