автор: HAVA

А силите, дано ти стигнат
да чуваш мидените песни,
дори и лятото да си отива,
морето скътай си във шепи...

А после, пред огнище тихо
подвила крак, се гмурнеш в спомен,
от който чувства ще избликнат...,
тогава мидите какво ще сторят?

Ще могат ли да ти разкажат
онази песенна дъждовност своя,
за морският си дом, за края
на своя път и за началото му...?

Щом в дланите ти миди кротко
опазват бурната си безсловесност,
достатъчно е: против тъга да можеш
да се докоснеш до извивките им.

Прелестни са.