автор: thebigplucky

Някоя вечер ще изпия последната си ракия.
И хляб…
Не. Хляб ще ям.
Ще стана и ще си отида небрежно усмихнат,
безразличен, ограбен и сам.
Ще спра да пиша.
Ще спра сърцето си с дясната ръка.
Ща се кача на влака и ще замина нанякъде.
Без багаж.
И без тъга.

Ще остана без спомени.
Ще остана без приятели.
Ще отиде на вятъра всичко,
          за което мечтаех.
Ще останат като сън
старите празници.
И всичко, което обичах
нелепо ще се разпадне
без смисъл и съдържание.

Една нощ ще затворя очи
и ще поискам да ме няма.
Ще поискам да усетя
как бавно изстива кръвта ми
и да смачкам страха,
и съблазънта да остана.

Няма да повярват,
че това съм аз.
Ще ми дадат приспивателно.
Ще се ровят в мен за някакви остатъци.
Ще разкъсват материя
разкъсана от проблеми.
Ще ме търсят във времето,
което не ме прие…

Някъде ще ме прегазят, когато пресичам.
Без да спрат.
И без да се затичам.
Ще бъде безсмислено.
И поне ще е различно.
И безпощадно важно за мен ще остане
последният спомен.
Ако никой не ми обърне внимание
ще вярвам, че ме чака щастие
          поне на оня свят.
Дано не е далеч от земята.
Тук поне обичах някого.
Мои бяха студа, вятъра, самотата.
И вкусът на ракията.
И хляба.