автор: Scratch

Ти нямаш лице,
Аз го изгорих,
Аз счупих твойто лице,
Аз се уплаших
От твойто лице...
Имам думите,
Имам фантазията
И беше толкова по-лесно
Да те създам в мой образ,
Да те облека с мои думи,
Да те създада с мойта фантазия.
Ти стана красавец...
Но после пак те видях-
В онова лице-другото,
Не онова,което аз си създадох
и видях колко всъщност
грозен бе ти.
Заболя ме-
И от онова лице,другото
И от подигравката,която
Срещнах в твоите очи.
Защо толкова мечтаех за теб?
Защо те създадох?
Защо се загубих,
Бленувайки за маска?