След сръжения много
Канасювиги Крум загина,
в кръв потъна великия герой
и даже в минутите предсмъртни
надаваше бойния вой.
Душата на Кана
попадна в Долината
на Черната Врана,
в Градината на гневните души...
Там видя древен олтар -
към Бога на Войната, Крум,
вдигна глава и молитва чудна
излезе от неговата уста:
Водачо мой, зова те аз сега -
държа бич в своята ръка.
Желая нов живот
за да възвърна чест и слава.
Желая нов живот
за да създам велика държава.
Водачо мой, зова те аз сега -
отърви ме от смъртта,
за да мога да мъстя!
Без да се зачуди Бога боен
за нов живот Крум пробуди.
Връчи му меча на Гнета
и вярно зад него застана
Ордата на Черната Чума!
Като гръм страшен,
като наказание Божие,
към земята на живите
препуска той напред
за да опази свещений завет.
Брадвите древни са жадни за мъст,
сеч ще има за тез де целуват кръст.
Ордата гордо изправила главите
щурмува за честта на дедите.
Сега кръв и смърт
витаят в небесата,
върху шлемовете ни
отново стоят рогата.
Крум не се страхува от смъртта,
той роден е за война.
Смърт, мъст, чест, кървави реки!
Идат храбри дни...
Не можеш ни спря -
Черната Чума е нашата войска.
Продължаваме похода боен
и в пек, и в дъжд пороен.
Отрежи им ръцете,
че да не посяга на нашето крадците,
езиците змийски изстръгнете
и с нож ръждив труповете вражи разпорете!
Сринете Цариградските врати -
покажете че сте войни Български!