автор: petinka

"Любовта не е в другия, тя е в самите нас.
Ние я събуждаме, но за да я събудим, се нуждаем от другия..."

Паоло Куельо /из " 11 минути"/



Чувствам се като роса родена на Земята
и като нея нявга ще пресъхна.
А всичко друго преживяно, сътворено
са образите в моите сънища цветни -


онази толкова сгряваща, силна любов,
стиховете ми, с много мъка и обич написани,
трепетни ласки сред звездния, приказен прах
под нашата лунна пътека заискрили.


Сънливи, неспокойно забравени сънища,
необятно безсмъртни, от изгрев погълнати,
сред морето дълбоко на далечното бъдещето ...
Там аз се кланям на своите спомени.


Как искам винаги със свойта обич да искря,
началото на края да догоня и прегърна,
защото истинска следа оставих в любовта -
като водна шир - дълбока и синьо - теменужена.


Ще сътворят ли отново ръцете ми нежни
и ще се вплетат ли в косите ти моите стихове?
Когато си тръгна, ще те благословя с обичта си,
защото съм като роса и като нея ще пресъхна.