автор: petinka

Не, не казвай дори
и пред себе си,
че в живота сe чувстваш
прекършен, ненужен.
И макар да горчи
и като бездна в сърцето
да тегне тъгата,
която нокти е впила със сила,
ти вгледай се в мен с онзи блян,
от който пламъкът жив се е раждал
и в твоите мисли горял е с плам ...
Аз зная - той никога не е угасвал!
И когато излезеш
от бездната мрачна,
и заизскряла те срещне
зората, с цвят на небе -
тъй уханно и младо,
и когато по пътя си нов пак поемеш,
а в очите ти слънце отново блести,
с прегръдка широка пристъпи ти към мене
и моята обич отново вземи.
Тогава разлистени млади лози
ще родят вино - тъй младо и сластно.
И те като нас са поели с пълни гърди
светлата обич на слънцето - ново и златно.